Ариста усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
- Убил си ги? - прошепна тя. Прилоша й. Няколко минути по-рано, слушайки отвратителната им дискусия, тя бе открила, че им мисли злото, но не искаше в действителност да им се случи нещо подобно. В крайна сметка те бяха още деца. Ала знаеше, че Ройс не би видял нещата по такъв начин. Тя осъзна, че той би гледал на тях като заплаха, а за него заплахата не зависеше от опаковката.
- И това ми мина през ума - в думите му не се долавяше и капчица сарказъм. - Ако бяха свили наляво към канцлера, вместо надясно към общежитията... Ала не го сториха. Но въпреки това няма да чакаме до разсъмване. Тръгваме след няколко часа. Така дори и да се разнесат слухове за меленгарски коне, ще сме изчезнали преди въпросните слухове да са стигнали до нужните уши. Имперските шпиони ще предположат, че сме се отправили към Трент, за да молим за помощ. Но ще трябва да ви намерим нов кон преди да се отправим към Колнора.
- Щом ще тръгваме толкова рано, ще ида да се уточня с Аркадиус за яденето - рече Ейдриън.
- Не! - бързо каза Ариста. Те изненадано я погледнаха. Принцесата се усмихна, засрамена от реакцията си. - Аз ще ида. Ще ви дам възможност да се преоблечете на спокойствие.
Преди да успеят да рекат нещо, тя вече беше излязла.
Почти година бе минала от онова утро край Нидвалден, когато Есрахаддон бе поставил в главата й един въпрос. Магьосникът бе признал, че я е използвал и че е уредил убийството на баща й като начин да избяга. Ала също така бе намекнал, че историята не свършва дотук. Това можеше да бъде единственият й шанс да поговори с Аркадиус. На дъното на стълбището сви вдясно и забърза към кабинета му.
Аркадиус седеше край малко дървено бюро в другия край на стаята, потънал в изучаването на дебел том. Край него имаше мангал с въглища и странно устройство, което тя не бе виждала преди - над мангала висеше стъкленица с кафява течност, потопен в която камък непрекъснато изпускаше мехурчета. Изпаренията преминаваха през поредица стъклени тръби, за да достигнат до друго стъкло, пълно с кристална сол, от което се отцеждаше чиста течност, капеща в подложената отдолу колба. Над въпросната колба имаше и стъкло с жълта течност, която капеше в синхрон с бялата жидкост. Когато двете се смесеха, във въздуха се отделяше бял пушек. Професорът на моменти нагласяше някой от клапаните, добавяше сол или подклаждаше мангала. При влизането й вдигна глава.
Свали очилата си, обърса ги с кърпа, която взе от бюрото, сетне си ги сложи отново. Вгледа се в нея през присвити очи.
- Влезте, мила.
Сетне, сякаш припомнил си нещо важно, рязко завъртя един клапан. Вдигна се голям облак дим, развълнувал някои от животните в стаята. Камъкът падна на дъното на стъкленицата и остана да
лежи там, притихнал. Животните се успокоиха. Възрастният човек се усмихна на Ариста и с жест я подкани да се приближи.
Което не беше лесна работа. Принцесата затърси безопасни места, на които да стъпи и като не откри такива, прихвана робата си и пое по най-краткия път, който не включваше остри предмети.
Магьосникът изчакваше търпеливо с весела усмивка, розовите му бузи сбръчкали краищата на очите му като сграбчен чаршаф.
- Знаете ли, - заговори той, докато тя си проправяше път към него, -винаги ми е било интересно да наблюдавам как обучаемите стигат до бюрото ми. Някои се отправят директно, а други избират по-заобиколен път. Някои стигат на съвсем различно от желаното място, други просто се отказват.
Ариста бе сигурна, че в думите му имаше скрит смисъл, ала нямаше нито времето, нито намерението да размишлява над тях. Вместо това отвърна:
- Може би ако поразчистехте, нямаше да губите толкова много студенти.
Той наклони глава:
- Права сте, но какво ще стане със забавлението?
Ариста прекрачи заешката клетка, заобиколи чукалото и хавана и най-сетне се озова пред бюрото, стъпила върху огромна книга, чиято корица бе с големина три на два фута.
Професорът погледна в краката й, сви устни и изрази одобрението си с кимане:
- Това е биографията на Гленморган Втори, някъде на седемстотин години е.
Ариста се паникьоса.
- Нищо, нищо - изкикоти се той. - Това е ужасна книга, написана от църковните пропагандисти. Идеалната платформа за вас, не смятате ли?
Принцесата отвори уста, помисли какво щеше да каже и отново я затвори.
Магьосникът се изкикоти още веднъж:
- А, да, вече сте посланик? Научили сте се да мислите, преди да говорите. Предполагам е добре. Сега кажете, какво ви е довело в кабинета ми в този късен час? Ако е свързано с вечерята, поднасям извинения: печките бяха угаснали и трябваше да повикам хлапе, което отново да ги запали. И също така да извлека готвача от разпалена игра на карти, от което той не остана особено въодушевен. Но в момента храната бива приготвяна. Стане ли готова, незабавно ще я донесат.