- Кой беше той?
- Пърси Врага, ерцхерцогът на Меленгар.
- Значи е бил вуйчо Пърси.
- Определено беше замесен, но дори и на тази си длъжност не е притежавал достатъчно влияние над ръководителите на университета, особено по въпроси, свързани с преподаването на магии на млади благородни дами. Шеридън е под контрола на духовнически Гхент, тук светските водачи нямат особен глас. С тях обаче имаше и трети човек. Той не влезе в кабинета, остана на прага, в сенките.
- Знаеш ли кой беше той?
- Разбира се - Аркадиус се усмихна. - Тези очила са само за четене, мила. Надалеч виждам без проблеми. Но хората често правят тази грешка.
- Кой беше?
- Близък приятел на семейството ти, струва ми се. Епископ Морис Салдур от Мареската катедрала. Но ти предполагам си се досетила вече, не е ли така?
Верният на думата си Аркадиус изпрати димящ месен пай и червено вино. Ариста помнеше пайовете от дните си като студент. Изобщо не бяха вкусни, даже ипресни. Обикновено за направата им биваха използвани най-лошите парчета свинско, тъй като агнешко сервираха само по празниците. На всичкото отгоре акцентът падаше върху лука и морковите. Младежите обикновено се обзалагаха колко точно къса месо ще открият в дажбите си. Пет беше ненадминатият рекорд. Порциите биваха омитани въпреки оплакванията. Повечето от студентите надали се хранеха по-добре вкъщи, така че негодуванията им бяха само привидни. Ала Ариста бе свикнала да се храни с по три или четири месни блюда и то хубаво опечени, богат асортимент сирена, пресен хляб и изобилие от плодове. За да оцелее, слуги й носеха храна от замъка, която тя държеше в стаята си.
- Трябваше да споменете, че познавате Аркадиус - каза им Ариста, докато сядаха на масата, древна мебел, изгубила лик по подобие на всичко друго. Клатеше се достатъчно да я накара да се зарадва, че виното е поднесено в кана и купички, вместо в бутилка и стъклени чаши.
- И да развалим забавлението? - отвърна Ейдриън с красива усмивка. -Значи Аркадиус е бил ваш професор?
- Един от тях. Трябваше да изучавам различни дисциплини, водени от различни преподаватели. Аркадиус бе мой любимец, само той преподаваше магия.
- Значи сте научили магия и от Аркадиус, а не само от Есрахаддон? -попита Ройс, ядейки от пая си.
Тя кимна, пробождайки своята порция с нож, за да излезе парата.
- Това ще да е било интересно. Предполагам стиловете им на преподаване са били доста различни.
- Разлика от небето до земята - тя отпи глътка вино. - Аркадиус следваше определена програма, използваше книги и четеше лекциите изключително професионално, видяхте днес. Стилът му караше уроците да изглеждат достойни, въпреки заобикалящата ги догма. Есрахаддон беше хаотичен; преподаваше безразборно каквото му дойде на ума. Често се затрудняваше да обясни. Аркадиус определено беше по-добрият преподавател, но...
- Но? - попита Ройс.
- Не казвайте на Аркадиус - продължи със затворнически глас тя, - но Есрахаддон бе по-опитен и знаеше повече. Аркадиус е експерт по история на магията, но Есрахаддон е историята, ако ме разбирате.
Тя лапна хапка пай, оставила в устата й лук и прегоряла кора.
- Подготвяна и от двамата, не ви ли прави това най-опитния маг в Аврин?
Ариста се подсмихна горчиво и изми гадния вкус с още вино. Макар да
подозираше, че Ройс е прав, досега бе направила само две заклинания.
- Аркадиус ме научи на множество важни неща. Ала уроците му се свеждаха до употребата на знанието като начин за разширяването на разбирането на студентите за света. Това беше неговият начин да ни накара да мислим, в различни насоки, да гледаме на заобикалящите ни неща по по-разбираем начин. Това не правеше обучаемите му особено щастливи. Всички търсехме тайните на силата, искахме да променим света по наш собствен вкус. Аркадиус не ни даваше отговори, по-скоро ни принуждаваше да задаваме въпроси.
Веднъж например ни запита какво различава кръвта на благородниците от тази на простолюдието. Бодяхме си пръстите, правихме тестове; оказа се, че разлика няма. Това доведе до бой между сина на един богат търговец и този на дребен барон. Аркадиус бе смъмрен, а търговският син, бит с камшик.
Ейдриън се бе наял. Ройс беше преполовил своя пай, ала беше оставил виното си непокътнато след първата пробна глътка. Ариста се осмели да опита нова хапка. Този път нацели кашкав морков, още лук и подгизнала кора. Преглътна с измъчено изражение.