- Не обичате особено месен пай? - попита Ейдриън.
Тя поклати глава:
- Изяж го, ако искаш - плъзна чинията към него.
- А как вървеше учението с Есрахаддон?
- При него нещата бяха съвсем различни - продължи тя, отпивайки отново от виното. - Когато не можех да получа желаното от Аркадиус, отивах при Есрахаддон. Всичките уроци на Аркадиус включваха сложни приготовления, алхимически рецепти, нужни за освобождаването на природните сили и заклинания, което да ги впрегнат. Също така усилено акцентираше върху наблюденията и експериментите. Разчиташе на ръчни техники, които да извлекат сила от елементите, но Есрахаддон ми обясни как същият ефект можел да бъде постигнат по много по-прост начин чрез движения, хармоничен звук и силата на ума.
Проблемът беше, че техниките на Есрахаддон се опираха изключително на движения с ръцете, което обяснява защо църквата е отсякла неговите. Опитваше се да ме напътства, но тъй като той самият не можеше да демонстрира, процесът вървеше много бавно. Почти незабележими различия‘делят успеха от провала, тъй че беше безнадеждно да науча много от него. Едва успях да накарам един от пазачите да кихне. А, и веднъж омагьосах графиня Амрил с циреи.
Ейдриън наля остатъка от виното в своята и нейната чаши, след като Ройс отказа с енергичен жест.
- Аркадиус беше много ядосан, когато узна за стореното от мен проклятие, държа ми конско с часове. Винаги се възпротивяваше на употребата на магията за собствено благо или за благото на малцина. Често казваше: „Не си губи времето да излекуваш едничък чумав; вместо това унищожи болестта и спаси хиляди.“
Така че е вярно. Най-вероятно съм най-обучаваният магьосник в Аврин, ала това не значи нищо. Много усилия ми коства едва да погъделичкам нечий нос.
- Което можете да сторите само с движения на ръката? - скептично запита Ройс.
- Би ли искал демонстрация?
- Разбира се, опитайте с Ейдриън.
- Хайде да не опитваме с Ейдриън - отказа въпросният. - Не искам да бъда превърнат в жаба, заек или нещо от сорта. Не научихте ли и нещо друго?
- Той се опита да ме научи как да сгрея вода, но така и не успях. Приближавах се, но винаги нещо не достигаше. Той... - тя замлъкна.
- Какво има? - попита Ейдриън.
Тя сви рамене:
- Не зная. Просто упражнявах жестове на път за насам и... - тя присви очи от концентрация, докато си припомняше нужната поредица. Двете магии трябваше да си приличат, и двете разчитаха на сходен елемент - вода. Вероятно разчитаха на идентични движения. Самата мисъл за това накара сърцето й да затупа ускорено.
Това е. Това е липсващото парче от пъзела. Ако направя останалата част от заклинанието коректно, сетне трябва само да...
Оглеждайки се за донесената от Ейдриън кофа с вода, Ариста затвори очи и неколкоратно пое дълбоко дъх. Карането на вода да закипи, макар по-трудно от предизвикването на кихавица, изискваше кратко, семпло заклинание, опитвано от нея стотици пъти без успех. Прочисти ум, отпусна се, сетне се протегна, усещайки стаята: светлината и топлината от свещите, силата на вятъра, виещ над покрива, сипещите се от дрехите им капки. Отвори очи, съсредоточавайки се върху кофата и съдържащата се в нея течност. Почувства се в синхрон със света, част от цялото, чакаща промяна, искаща да донесе радост.
Започна напевите, оставяйки звуците да следват ритъма, който общуваше с водата. Усети нейното внимание. Гласът й се усили, произнесъл кратките думи с мелодията на песен. Вдигна ръка и извърши движенията, но този път добави и лек размах с палеца. Движението изглеждаше точно на място - празнината, която така и не бе успяла да запълни в миналото. Затвори ръка в юмрук и стисна. В този миг почувства горещината и видя издигането на парата.
Ейдриън се изправи, направи две крачки, сетне спря.
- Ври - рече той; гласът му издаваше удивление.
- Да, както и дрехите ни - посочи към прострените одежди Ройс, от които също бе започнала да се издига съскаща пара.
- Опа - Ариста рязко отвори длан. Водата спря да бълбука, дрехите се успокоиха.
- Велики Map, невероятно! - Ейдриън се усмихваше широко. - Направихте го.
- Зная. Представяш ли си? - рече тя.
- Какво друго можете да правите?
- Да оставим това за друг път - намеси се Ройс. - Става късно, а ние ще напускаме след няколко часа. Трябва да поспим.
- Цупльо - каза му Ейдриън. - Обаче вероятно е прав. Да си лягаме.
Ариста кимна, прекоси импровизираната стена и едва тогава си позволи усмивка.
Проработи! Наистина проработи.
Лягайки на тясната койка, без да се завива, тя се взря в тавана и се заслуша в щурането на крадците.