След като вече не се намираха на пътя и бяха сред по-познати места, принцесата даде воля на любопитството си.
- Не разбирам. Какво правим тук?
- Чакаме - отговори Ройс.
- Какво?
- Не можем просто така да нахлуем в националистическия лагер. Нужен ни е посредник; човек, който да уреди среща - обясни Ейдриън. Бе седнал на писалището и мракът бе изтрил повечето от чертите му.
- Не съм пращала съобщения. Пропуснала ли съм нещо?
- Не сте, ала въпреки това съобщения са били пратени - спомена крадецът.
- Ройс е нещо като знаменитост по тези места - каза й Ейдриън. - Дойде ли в града...
Партньорът му многозначително се прокашля.
- Добре де, не точно знаменитост. Но със сигурност е добре известен. Убеден съм, че приказките са започнали още в мига на пристигането му.
- Значи сме искали да бъдем видени?
- Да - рече Ройс. - Ала не само Диамантът е наблюдавал портата. Някой следи прозореца ни.
- Не е Черен диамант? - попита Ейдриън.
- Твърде е тромав. Подходящ е за такава деликатна работа, колкото товарен кон. В Диаманта биха му се изсмели, ако кандидатстваше.
- Черният диамант не е ли гилдия на крадци? - попита принцесата. Двамата кимнаха.
Макар и тайна организация, Диамантът бе добре известен. Понякога Ариста чуваше да се споменава това име из двора и на съвещанията. Високомерните благородници винаги говореха за тях с презрение, дори и когато се възползваха от услугите им. Черният пазар бе под контрола на въпросната организация, в състояние да достави всичко всекиму - срещу съответната сума, разбира се.
- Може ли да те види?
- Не - освен ако не е елф.
Ейдриън и Ариста се спогледаха, чудейки се дали казаното е шега. Боецът стана и се присъедини до Ройс на прозореца.
- Онзи край стълба, дето е поставил ръка върху дръжката на меча? Дето се поклаща? Това е имперски войник, ветеран от челните разузнавателни отряди.
Ройс изненадано погледна към спътника си.
Светлината от улицата проблесна върху зъбите на Ейдриън, оголили се в усмивка:
- Начинът, по който си променя тежестта, е техника, целяща да предпази войниците да не им се подбиват краката. Късият меч е стандартно въоръжение за лековъоръжен разузнавач, а ръкавицата му е хрумка на крал Етелред, който настоява всички негови войници да ги носят. Тъй като Етелред вече служи на Новата империя, този лудак долу ще да е имперковец.
- Не си се шегувал за служенето в много армии - отбеляза Ариста.
Боецът сви рамене.
- Бях наемник. Така оцелявах. Служех навсякъде, където плащаха добре -Ейдриън зае старото си място на писалището. - Дори командвах някой и друг полк. Веднъж получих медал. Ала само няколко години след сражаването ми на страната на дадена армия, се налагаше да се бия срещу нея. Не е забавно да убиваш стари другари. Така че работех далече. Озовах се в Калис, сражавайки се за Тенкините.
Ейдриън поклати глава.
- Може да се каже, че това беше падението ми. Знаеш, че си...
Прекъсна го почукване. Ройс безмълвно прекоси стаята и застана до вратата, а Ейдриън я отвори. Отвън стоеше безпризорно хлапе.
- Добър вечер, господа. Присъствието ви е желано в стая двадесет и трета - весело рече то, сетне докосна с палец челото си и се отдалечи.
- Тук ли я оставяме? - попита Ейдриън.
Ройс поклати глава:
- Идва с нас.
- Трябва ли да говорите, все едно ме няма? - попита Ариста, ала раздразнението й бе само преструвка. По лицето на Ройс можеше да разбере сериозността на ситуацията и не възнамеряваше да се меси. Намираше се в тила на врага. Ако я заловяха, съдбата й не бе особено сигурна. Опиташе ли да настоява за дипломатически статус, признаването му от Новата империя бе под въпрос. Откупването й от Олрик в замяна на покорството му не бе изключено -както не бе изключена и публичната екзекуция.
- И ще влезем просто така? - скептично попита Ейдриън.
- Да, нуждаем се от помощта им. Когато човек проси, най-добре да потропа на предния вход.
Бяха отседнали в стая номер деветнадесет, тъй че не трябваше да прекосят голямо разстояние. Двадесет и трета стая бе удобно изолирана. В този коридор нямаше други стаи, само стълбище, вероятно отвеждащо към улицата. Ройс потропа трижди, добавяйки след кратка пауза още две почуквания.
Вратата се отвори.
- Заповядай, Дъстър.