- На моста има хора - каза Ройс. - Прайс не се шегуваше за арбалетите.
Уоли погледна през рамо, сетне се вгледа любопитно в крадеца.
- Ти какво си, полубухал?
- Спри да гребеш и трай! - нареди Етчър. Уоли послушно извади греблата.
Заплуваха тихо, тласкани от течението. Осветени от лебедите, мъжете на моста скоро станаха видими дори и за Ариста. Сред тъмните води бе трудно, ала не невъзможно да се съзре лодката. Последната започна да се извива. Кимване от страна на Уоли накара Ейдриън да компенсира с кормилото и съдът отново заплува успоредно на течението.
В нощта избухна ярка светлина. Ослепително оранжево-жълто сияние обля моста някъде откъм левия бряг. Гореше склад. Сградата пламтеше, хвърляйки искрици към небосвода като циклон от светулки. По моста се разтичаха фигури, викове раздраха нощта.
- Греби! - заповяда Етчър. Уоли се зае.
Ариста се възползва от възможността да хвърли поглед назад и също видя преследващата ги лодка. Бе дълга петнадесет фута, широка едва четири. В нея имаше шестима мъже, четирима от които седяха по двойки, с весла в ръце. Един стоеше в края на кормилото, а на носа друг държеше кука.
- Струва ми се, че се канят да ни вземат на абордаж - прошепна принцесата.
- Не - отвърна Ройс. - Изчакват.
- Какво?
- Не съм сигурен, ала и не възнамерявам да узная. Отдалечи ни колкото се можеш повече, Уоли.
- Мръдни се, друже. Дай да ти помогна - каза Ейдриън на гребеца, сядайки до него. - Ариста, поемете кормилото.
Принцесата зае мястото на Ейдриън и сграбчи руля. Нямаше си представа какво да прави и реши да го държи центриран. Ейдриън запретна ръкави и като опря крака, взе едно от веслата. Ройс свали ботушите и наметалото си, оставяйки ги на дъното на лодката.
- Не прави глупости - каза му Етчър. - Все още ни предстои още един мост.
- Просто ги прекарай край Южния мост и всичко ще бъде наред - отвърна Ройс. - Господа, ако обичате, отдалечете ни от тях.
- На три - обяви Уоли. Започнаха да гребат енергично. Лодката се стрелна напред. Неподготвеният Етчър залитна назад и за малко не падна.
- Какво по... - зина той, когато Ройс се гмурна във водата. - Проклет глупак. Какво очаква да сторим, да го чакаме?
- Не се притеснявай за него - отвърна Ейдриън, гребейки ритмично. На Ариста се стори, че другата лодка се смалява, но може би си внушаваше.
- Южният мост - прошепна Етчър.
Ариста видя да бушува друг пожар. Този път док за лодки се бе подпалил и гореше като сухи подпалки. Този мост бе по-стар и не така висок, така че принцесатах лекота видя пазачите.
- Този път няма да се хванат - рече Ейдриън. - Остават по местата си.
- Тихо. Може да се промъкнем - прошепна Етчър.
Вдигнали гребла, те стояха застинали като статуи. Ариста трябваше да насочва лодката. Бързо се опита да се научи как да насочва рулят. Резултатите й се струваха нелогични. Дръпването надясно караше лодката да завие наляво. Ужасена да не сбърка, тя се концентрира да запази лодката успоредна на брега. Под моста висеше нещо странно. Приличаше на паяжина или оплетени клони. Тя тъкмо се канеше да го заобиколи, когато осъзна, че то заема цялата арка.
- Спуснали са мрежа! - рече Етчър, по-силно от нужното.
Уоли и Ейдриън загребаха в обратна посока, ала течението надделя и лодката безпомощно достигна до мрежата, завъртайки се настрани. Водата заплашваше да ги обърне.
- Издърпайте лодката до брега и не мърдайте от нея! - разнесе се вик някъде отгоре.
Спуснат от моста фенер освети опитите им да се освободят от мрежата. Етчър, Уоли и Ейдриън я сечаха с. ножове, ала преди да са освободили пътя, двама имперски войници се спуснаха и заеха позиции на брега. Всеки от тях носеше арбалет.
- Спрете или ще ви убием на място - нареди най-близкият войник с груб, нетърпелив глас. Ейдриън кимна и тримата пуснаха ножовете.
Ариста не можеше да откъсне очи от арбалетите. Познаваше тези оръжия. Беше виждала войниците в Есендън да се упражняват с тях в двора. С лекота пронизваха стари поставени върху чучела шлемове, оставяйки големи дупки в метала. Тези се намираха толкова близо, че тя можеше да различи острите метални върхове на болтовете - способна да прониже броня сила, удържана единствено от малък спусък.
Уоли и Ейдриън насочиха лодката до брега. Заслизаха един по един. Ейдриън помогна на Ариста. Застанаха на сушата, Ариста и Ейдриън отпред, зад тях Уоли и Етчър.
- Свалете оръжията - нареди един от войниците, посочвайки към Ейдриън. Последният поспря за миг, премествайки поглед от единия арбалетчик на другия, преди да свали мечовете. Първият от войниците се приближи, а другият остана на разстояние, готов за изстрел.