Съзирането на телата му осигури изисквания отговор.
Ейдриън тласна лодката във водата и скочи вътре в последния възможен миг. Над главите си чуха гласове. Доразрязаха мрежата и се понесоха отново свободни. Течението, в комбинация със здраво залегналите над греблата Уоли и Ейдриън, бързо Ти отнесе далеч от Колнора.
ГЛАВА 8
ХИНТИНДАР
Ариста се събуди объркана. Сънуваше, че се намира в каретата си, седнала между Саули и Есрахаддон. Само дето магьосникът имаше ръце, а Салдур беше облечен в епископските си роби. Опитваха се да налеят бренди и
спореха разгорещено за нещо, ала не помнеше за какво.
Ярката светлина нарани очите й, гърбът я болеше - беше спала върху нещо твърдо. Премигна, присви очи и се огледа. Бавно си припомни къде е - все още плуваше по река Бернум. Левият й крак беше изтръпнал, раздвижването му предизвика бодлива болка. Утринното слънце сияеше бодро. Нямаше и следа от варовиковите скали, наместо това реката се виеше край обработваеми земи, нежно поклащащи се в тон с вятъра. Полетата бяха обсипани с нещо, приличащо на пшеница, макар че можеше да бъде и ечемик. Тук реката бе по-широка и се движеше по-бавно. Течение почти нямаше, така че на Уоли отново се налагаше да гребе.
- Добро утро, милейди - поздрави той.
Стоящият на кормилото Ейдриън също я приветства.
- Задрямала съм - рече тя, изправяйки се и оправяйки роклята си. - Друг успя ли да поспи?
- Аз ще спя надоле по реката - отвърна Уоли, гребейки. - След като ви закарам, отправям се към Евлин, дремвам, хапвам и гледам да кача пътници за обратно. Няма смисъл да бъхтам за нищо срещу течението.
Ариста погледна към Ейдриън.
- Малко - отвърна той. - Редувахме се с Ройс.
Сплъстената коса се виеше пред лицето й. Някъде след Шеридън бе изгубила синята си сатенена панделка. Оттогава й се налагаше да се оправя с парче сурова кожа, предоставено й от Ейдриън. Сега дори и това липсваше. Зарови пръсти в косата си и го откри заплетено. Мъчейки се да го освободи, каза:
- Трябваше да ме събудите. Щях да поема една смяна край кормилото.
- Възнамерявахме, но тогава захъркахте.
- Не хъркам!
- Напротив - отвърна Ейдриън, дъвчейки.
Принцесата се огледа. Всички, включително и Етчър, кимнаха. Тя се изчерви.
Боецът се изкикоти:
- Не се притеснявайте. Никой няма да ви държи отговорна какво вършите в съня си.
- И все пак - отвърна тя, - не подобава на една дама.
- О, ако се притеснявате за това, недейте - уведоми я Ейдриън с дяволита усмивка. - Още в Шеридън установихме, че въобще не сте префърцунена.
А колко по-добре беше, когато си мълчаха.
- Това е комплимент - бързо додаде той.
- Май не ти върви с жените? - рече Уоли, спирайки за миг, оставяйки греблата да се отцеждат връз гладката водна повърхност. - За комплиментите и прочие думам.
Ейдриън се навъси към него, сетне се обърна към принцесата с разтревожен лик.
- Наистина го казах като комплимент. Никога не съм срещал дама, която да... е, без да се оплаквате, вие...
Той спря объркано, сетне рече:
- Онзи трик беше много добър.
Ариста знаеше, че той спомена за кихането само за да заглади нещата, ала не можа да се сдържи да не изпита гордост, че най-сетне и тя бе допринесла с нещо.
- Това беше първото ми практическо приложение на ръчната магия.
- Наистина не бях сигурен дали ще го направите - каза боецът.
- Кой би си помислил, че от подобна глупост ще има полза?
- Попътувайте достатъчно с нас и ще видите, че за всичко ще намерим приложение - Ейдриън протегна ръка. - Сирене? Много го бива.
Тя прие предложеното и му се усмихна, ала бе разочарована, когато той не видя жеста. Очите му се бяха насочили към брега. Усмивката й се стопи. Тя започна засрамено да яде.
Уоли продължи да гребе равномерно. Преминаваха завой подир завой, заобикаляйки ту паднало дърво, ту песъчлив участък. Ариста трябваше да поработи близо час с четката си, за да среши коси. С помощта на парчето кожа спретна сносна опашка. Най- сетне наближиха песъчлив бряг, по който имаше следи от предишни спирания.
- Спри тук - нареди Етчър. Лодкарят сръчно насочи лодката към брега, под сянката на огромна върба. Етчър скочи и я привърза. - Тук слизаме. Да свалим багажа.
- Не още - рече Ройс. - Не искаш ли първо да погледнеш крилата на мелницата?
- О, да - гилдичарят кимна засрамено-раздразнен. - Чакайте тук.
И той затича по тревистия хълм.
- Крилата? - попита Ейдриън.
- Отвъд хълма е ветрената мелница на Етън Финлин - обясни им Ройс. -Той е Диамант. Мелницата му се използва за складиране на контрабанда, а също така служи и за сигнализация. Ако крилата се въртят, значи всичко е наред. Ако са свити, значи има проблеми. Позицията им също има код. Вертикални като мачта - има нужда от помощ. Наклонени - стойте настрана. Има и други сигнали, ала вероятно са ги променили вече.