- Чисто е - уведоми гй Етчър, спускайки се по нанадолнището.
Нарамиха вързопи, сбогуваха се с Уоли и се заизкачваха.
Мелницата на Финлин се издигаше високо на един тревист хълм. Крилете се въртяха и в момента бяха насочени да улавят духащия откъм североизток вятър. Огромните платнища се движеха
бавно, проскърцвайки. Около мелницата имаше редица по-малки сгради, складове и коли. Бе тихо, нямаше клиенти.
Откриха конете си - заедно с още един за Етчър - и багажа в една плевня. Финлин надникна за малко и помахна. Махнаха му в отговор; Ройс и Етчър размениха няколко думи, докато Ейдриън оседлаваше конете и натоварваше припасите. Ариста сама се зае да оседлава кобилата си, с което си спечели усмивка от Ейдриън.
- Често ли оседлавате сама? - попита я той, докато тя пристягаше ремъка под корема на коня. Металният пръстен на другия край се люлееше, правейки от улавянето му истинско предизвикателство.
- Аз съм принцеса, не инвалид.
Най-накрая успя да прекара ремъка през пръстена, връзвайки със същия възел, който бе използвала и за косата си.
- Позволявате ли да направя една малка препоръка?
Тя вдигна поглед:
- Разбира се.
- Вържете го по-здраво и използвайте плосък възел.
- Това са две препоръки. Благодаря ти, но и така е добре.
Той протегна ръка и дръпна седлото. То се хлъзна с лекота и увисна между краката на коня.
- Но... стегнато беше.
- Убеден съм, че е било - рече Ейдриън, докато обръщаше седлото и развързваше възела. - Хората си мислят, че конете са глупави животни. Ала тази кобила току-що надхитри принцесата на Меленгар.
Той свали седлото, сгъна одеялото и отново го положи на гърба.
- Конете обичат да носят седло, колкото и вие корсет. Колкото по-хлабаво, толкова по-добре, смятат те. Нямат нищо против ездачът да се строполи.
Ейдриън прекара ремъка през халката и стисна здраво.
- В момента тя е поела дъх и чака да вържа седлото. Когато издиша, то ще бъде хлабаво. Ала аз зная това; също така зная, че не може вечно да сдържа дъха си.
Той зачака и в мига, в който кобилата издиша, дръпна ремъка, спечелвайки си цели четири инча.
- Видяхте ли?
Тя гледаше как той прокарва ремъка, сетне връзва плосък възел, удобно разположен отстрани.
- Добре, признавам - рече тя. - Досега не бях оседлавала кон.
- И се справихте великолепно - подигра се той.
- Съзнаваш, че мога да те затворя доживот, нали?
Ройс и Етчър влязоха в плевнята. Последният грабна коня си и излезе безмълвно.
- Дружелюбни са тези Диаманти - забеляза Ейдриън.
- Космос изглеждаше гостоприемен - изтъкна Ариста.
- Да, но точно така би говорил паякът на влетялата в паяжината му муха, докато я омотава.
- Интересна метафора - кимна принцесата. - Ейдриън, мислил ли си да се занимаваш с политика?
Запитаният се взря в Ройс:
- Никога не сме включвали това сред възможните варианти.
- Не виждам с какво се отличава от актьорството.
- Никога не харесва идеите ми - оплака се на принцесата Ейдриън, сетне отново се обърна към партньора си. - Сега накъде?
- Хинтиндар.
- Хинтиндар? Шегуваш ли се?
- Далеч от пътя е и е добро място да изчезне човек за малко. Проблем ли има?
Ейдриън присви очи:
- Дяволски добре знаеш, че има проблем.
- Какво не е наред?
- Родом съм от Хинтиндар.
- Вече казах на Етчър къде ще го чакаме - обяви Ройс. - Късно е вече.
- Но Хинтиндар е само дребно феодално селце. Няма къде да отседнем.
- Още по-добре. След Колнора не би било особено умно да нощуваме из страноприемници. Може да са останали неколцина, които те познават. Сигурен съм, че някой ще ни приюти. Трябва да се скрием някъде в по-затънтените кътчета.
- Нима мислиш, че някой още ни преследва? Зная, че империята би искала да попречи на Ариста да се свърже с Гаунт, но се съмнявам, че някой в Колнора я е разпознал - поне някой жив.
Ройс не отговори.
- Ройс?
- Просто залагам на сигурно - сопна се крадецът.
- Какво имаше предвид Космос, когато каза, че не си бил един ственият бивш питомник на Диаманта в Уоррик? Какви бяха тези приказки за призраци?
Ройс все така мълчеше. Ейдриън го прониза с поглед:
- Съгласих се да дойда по твоя молба, но ако ще пазиш тайни...