Всички искаха да узнаят какво се е случило с Ейдриън - къде е бил, какво е правил. Болшинството от тях бяха прекарали целия си живот в Хинтиндар, стигайки най-много до реката. Виланите бяха обвързани със земята си и законът не им позволяваше да напуснат. Поколения от тях не бяха напускали долината.
Ейдриън им разказваше истории от пътуванията си. Ариста бе любопитна да чуе за приключенията, които той и Ройс бяха преживели, ала никое от тях не бе разказано. Вместо това боецът разправяше безвредни истории от далечни земи. Всички бяха погълнати от историите за далечния изток, където калианците кръстосали с Ба Ран Гхазел, за да положат началото на полугоблините тенкини. Децата се притискаха до полите на майките си, когато той говореше за обердазите - тенкини, които почитали Уберлин и смесвали калиански традиции с магията на Гхазел. Дори Ариста бе запленена от историите за далечен Дагастан.
Ейдриън бе център на внимание и малцина обръщаха внимание на Ариста. Тя бе доволна от това. Радваше се, че не е на седлото и че е на безопасно място. Напрежението я отпускаше.
Горещият хляб и прясната бира бяха превъзходни. За пръв път от дни насам се чувстваше наистина удобно; наслаждаваше се на дружеската атмосфера в пекарната. Изпи множество халби, по едно време им загуби бройката. Навън се смрачи, дъждът продължаваше. Бяха запалени свещи, придали на помещението още по-дружелюбна атмосфера. Бирата пораждаше веселие и скоро пееха високо. Тя не знаеше думите, но се поклащаше, тананикаше и пляскаше с ръце. Някой разказа непристоен виц и стаята гръмна от смях.
- Откъде си?
Макар това питане да бе зададено вече три път, едва сега Ариста осъзна, че въпросът е насочен към нея. Обръщайки се, видя Арбър, съпругата на пекаря, да седи край нея. Беше дребничка жена с простовато лице и къса коса.
- Съжалявам - извини се Ариста. - Не съм свикнала да пия бира. Управителят каза, че била слаба, но аз съм на друго мнение.
- От твоята уста в неговите уши, мила! - провикна се Армигил от другата страна на стаята. Ариста се зачуди как е успяла да я чуе, особено след като си мислеше, че е говорила тихо.
Принцесата си припомни, че Арбър я бе попитала нещо.
- А, ами... Колнора - отвърна най-подир Ариста. - Аз и съпругът ми сме от Колнора. Всъщност само сме отседнали при брат ми там, понеже ни изгониха от дома ни в село Уиндъм. Имперските войски. В Уоррик. Селото е там де, не войската. Разбира се, и войската е там, но не в този смисъл... Това отговаря ли на питането ти?
Стаята бавно се въртеше и създаваше у Ариста усещането за падане, макар тя да знаеше, че стои неподвижно. Това усещане затрудняваше концентрацията й.
- Били сте прогонени? Това е ужасно - Арбър изглеждаше поразена.
- Да, ама не е чак толкова зле. Брат ми се е уредил добре в Хълмистия окръг в Колнора. Богат е.
Последните думи бе прошепнала в ухото на Арбър. Или поне така си мислеше, но жената се отдръпна рязко.
- Наистина? Идваш от богато семейство? - попита Арбър, разтривайки ухо. - Така си и помислих. Възхищавах се на роклята ти. Възхитителна е.
- Това ли? Пф! - тя дръпна с два пръста плата. - Взех тоя парцал от една прислужница, канеше се да я хвърли. Трябва да видиш моите рокли. Те вече мязат на нещо, но да, богати сме. Брат ми буквално има цяла армия от слуги -рече тя и избухна в смях.
- Ърма? - рече някой зад нея.
- А с какво се занимава брат ти? - попита Арбър.
- Мм? А, с нищо. С нищо не се занимава.
- Не работи?
- Ърма? Скъпа?
- Брат ми ли? Той го нарича работа, обаче няма нищо общо с това, което вие правите. Знаеш ли, че през последните две нощи съм спала на земята? И то не в стая, ами под открито небе. Брат ми никога не би сторил това. Ти вероятно си, нали? Ама той не е. Не, той печели от данъци, като всички крале. Е, някои ги трупат и от завоевания. Гленморган натрупа купища от завоевания, ала не и Олрик. Той изобщо не е водил войни... досега де... и хич не се справя добре.
- Ърма! - Ариста вдигна очи и видя Ройс да стои над нея със сурово лице.
- Защо ме наричаш така?
- Струва ми се, че жена ми леко попрекали - обърна се той към останалите.
Ариста се огледа и видя неколцина лица да се подсмихват в опит да потушат прихването.
- Има ли къде да я сложа да си легне?
Моментално неколцина предложиха домовете си, а някои дори и собствените си кревати, заявявайки самоотвержено, че ще спят на пода.