- О, брилянтно.
- Сметнах, че това е най-лесният начин да те открия - Ройс изджапа във водата и се намръщи. - А твоето оправдание какво е? Да не са дошли с две дузини тежковъоръжени воини?
- Бях заспал.
Ройс го изгледа скептично.
- Да кажем, че бях в позиция, която изискваше от мен да убивам хора, а аз избрах да не го правя. Това е моят дом, не искам да ме знаят като убиец.
- Значи все пак е хубаво, че не прерязах нечие гърло. По-умен съм, отколкото смятах.
- Оценявам гениалността на плана ти - Ейдриън вдигна глава. - И как ще се измъкнем?
- Все някога Лурет ще ни извлече и ще ни прати да служим във войската, както се закани. Ще прекараме няколко дни с императорската армия, ще узнаем, каквото можем и ще се измъкнем. Наученото ще докладваме на Олрик за бонус.
- Ами Ариста?
- Тя е на път да се срещне с Гаунт. Етчър пристигна привечер и я пратих с него. Тя най-вероятно ще остане с Дигън, пращайки новини в Меленгар.
- А ако Гаунт откаже?
- В негов интерес е да се погрижи за безопасността й. Няма да я предаде на империята. Вероятно ще я върне в Меленгар по море. Всъщност дори е по-добре, че не сме с нея. Ако Мерик наистина се навърта наоколо, със сигурност би бил по-заинтересуван от мен, отколкото от нея. Работата ни е приключена.
- Предполагам поне за това трябва да съм благодарен.
Ройс се изкикоти.
- Какво?
- Мислех си за Мерик. Няма си представа къде съм. Изчезването ми ще го влуди.
Ейдриън седна.
- Водата не е ли студена? - попита Ройс с недоволна физиономия.
Партньорът му кимна:
- А има и назъбени скали по дъното.
Ройс погледна към отвора, сетне стисна зъби и бавно се отпусна до Ейдриън.
- Да, наистина е много удобно.
Няколко минути помълчаха, слушайки как вятърът фучи. Понякога издаваше напевен звук. На неравномерни интервали водни капки падаха във водата с изненадващо гръмко цопване.
- Досещащ се, че вече се оттеглям.
- Предположих - Ройс се пресегна, извади камъче изпод себе си и го захвърли настрана.
- Мислех си да се върна тук. Може би Гримболд ще има нужда от помощ, или пък Армигил. Тя вече остарява и с радост ще се съгласи да има помощник. Бъчвите са тежки, не е лесно да се вари бира.
Лунната светлина разкри лицето на Ройс. То бе напрегнато.
- Зная, че не си особено доволен, но имам нужда от промяна. Не казвам, че ще остана тук вечно. Вероятно няма, но като начало... Смятам го за тренировка за мирен живот.
- Това ли искаш, мирен живот? Няма вече мечти за слава?
- Те са именно това, Ройс, мечти. Време е да го осъзная и да продължа.
Ройс въздъхна:
- Трябва да ти кажа нещо. Трябваше да ти го кажа преди много време, но... страхувах се да не направиш някоя глупост - той поспря. - Не, не е това. Всъщност ми трябваше време да разбера, че имаш правото да знаеш.
- Какво да зная?
Ройс се огледа:
- Изобщо не съм си представял, че ще бъде в подобно място, но трябва да призная, че конфискуването на оръжията ти може да е от полза.
Той извади писмото на Данбъри.
- Откъде го имаш?
- От Ариста.
- Защо не са ти го взели?
- Шегуваш ли се? Буквално трябваше да им припомня да ми вземат кинжала. Не са особено свикнали с крадците, още по-малко с такива, които се предават сами - Ройс му подаде бележката. - За какво си мислиш, когато четеш това?
- Че баща ми е умрял изпълнен с болка и съжаление. Повярвал е в думите на себичен петнадесетгодишен младок, че е бил страхливец и че си е пропилял живота. Не стига, че го изоставих, ами трябваше и да го опетня така, преди да си тръгна.
- Ейдриън, не смятам, че писмото има общо с напускането ти. Смятам, че се отнася за предците ти. Струва ми се, че баща ти се е опитвал да ти каже нещо за твоето минало.
- Откъде знаеш? Никога не си го срещал. Говориш безсмислици.
Ройс въздъхна.
- Миналата година в Авемпарта Есрахаддон използва магия, с която да открие наследника.
- Помня. Казвал си ми и преди.
- Но не всичко. Заклинанието намира не точно наследника, а вълшебните амулети, носени от него и закрилника му. Есрахаддон ги изработил, за да открие с магия носителите и да попречи на другите магьосници да ги намерят. Както ти казах, не разпознах лицето на наследника. Беше някакъв русоляв тип, когото не съм виждал преди.
- Не зная, поне не съм убеден. Винаги съм смятал, че Есра ни използва. Това е главната причина, поради която не ти казах. Исках да се убедя, че е истина, ето защо те помолих да дойдеш на тази мисия и те доведох тук.
Ройс поспря за миг, сетне попита:
- Откъде имаш амулета, който носиш под ризата си?
- Казах ти, татко...
Ейдриън замлъкна, взирайки се в Ройс. Ръката му несъзнателно се протегна към медальона.