Тя захлипа. Ейдриън колебливо посегна към нея. Ариста пусна четката и здраво стисна ръцете му. Притисна се към него и той я прегърна, галейки я нежно по косата.
Ейдриън погледна към крадеца с объркано изражение и прошепна:
- Карала ги е да кихат до смърт?
- Не - отвърна Ройс, взирайки се през рамо по посока на телата. - Кипнала е вода.
- Не знаех... не знаех дали ще проработи - прошепна тя между спорадичното поемане на въздух. - Трябваше да го променя, да преместя фокуса. Сама да създам ново заклинание. Само налучквах, но... чувствах правилната последователност. Парчетата съвпадаха. Усетих ги как съвпадат -яз ги накарах да съвпаднат.
Ариста вдигна глава, обърса очи и погледна надолу по хълма.
- Крещяха дълго. Мятаха се по земята. Опитах се да спра тогава, ала не знаех как и те... просто продължиха да се гърчат и крещят, а лицата им така почервеняха. Въргаляха се по земята и стискаха тревата, пищяха, а виковете им ставаха все по-тихи и по-тихи, сетне спряха да издават звуци... само дето съскаха... пара се издигаше от кожата им.
Сълзи продължиха да се спускат към брадичката й. Ейдриън обърса лицето й.
- Никого не бях убивала досега.
- Всичко е наред - каза Ейдриън, галейки я по главата, същевременно почиствайки боклуците от косата й. - Не сте искали да го сторите.
- Зная. Просто... Не бях убивала човек досега. Ти не ги чу. Беше отвратително. Част от мен сякаш умря заедно с тях. Не зная как го правиш, Ройс. Просто не зная.
- Представяйки си, че ако ситуацията беше обърната и те бяха успели, нямаше да плачат след това.
Ейдриън мушна пръст под брадичката й и повдигна главата на принцесата. Отмахна прилепналите към лицето кичури и прокара палец под очите й.
- Е няма нищо. Вината не е ваша. Сторили сте нужното. Съжалявам само, че аз не бях тук.
Ариста се вгледа в очите му, сетне кимна, пое си дълбок дъх и си почисти носа.
- Хубаво се представям, нали? Напивам се, тъпча се с храна, споделям стая с вас, без да се замисля, а сега...
- Няма от какво да се срамувате - каза й боецът. - Ще ми се повече принцеси да бяха достойни за тази титла като вас.
Ройс отново огледа хълма, сетне обстойно претърси серетите, конете и багажа им. Откри емблеми с избродирани символи, което потвърди рицарската им самоличност, както и сносна торба злато, ала никакви документи. Свали, седлото и юздите на един от конете и го пусна.
- Само двама? - каза Ейдриън, когато Ройс се върна. - Очаквах повече.
Разръчка въглените с клон, при което на върха поприсветна. Ариста изглеждаше по-добре. В момента ядеше сирене. Лицето й бе измито, косата нарешена. Със сигурност демонстрираше повече издръжливост, отколкото той бе очаквал.
- Кара те да погледнеш на Етчър в съвсем друга светлина, нали? - рече Ройс.
- В смисъл?
- Не е възнамерявал да доведе и трима ни тук, само нея. Доста по умен е, отколкото го смятах.
- Не чак толкова - уведоми ги Ариста. - Серетите му задигнаха тридесет златни тенента от обещаното от Гай възнаграждение.
- Значи операцията е била на Гай, а не на Мерик - рече Ейдриън.
- Не съм сигурен - отвърна крадецът. - Твърде е сложно за Гай, а пък плановете на Мерик не се провалят - той погледна към принцесата. - Е, все пак дори Мерик не е могъл да предвиди стореното от нея.
Ейдриън се изправи и като захвърли пръчката, погледна принцесата.
- Добре ли сте вече? Ще можете ли да яздите?
Тя бързо кимна, сетне изсумтя.
- Бях много изплашена. Двамата наистина ми липсвахте. Нямате си представа - никаква - колко съм щастлива да ви видя отново.
Тя си издуха носа.
- Много жени ми казват това - ухили се Ейдриън. - Ала вие сте първата принцеса.
Ариста леко се усмихна.
- И какво ще правим сега? Нямаме си и представа къде сме. Убедена съм, че никаква среща с Гаунт няма.
- Може и да има - рече Ройс. - Ала Космос не знае къде сме, за да ни съобщи. Сигурен съм, че Етчър не е съобщавал нищо за Хинтиндар в Колнора. Трябваше да кажа на Прайс, но не исках да рискувам. Глупаво от моя страна. Прекадено предпазлив бях.
- Няма да споря за това - каза му Ейдриън. - Несподелянето на информация ни доведе дотук.
Ариста се взря въпросително в Ройс.
- Казах му - рече крадецът.
- Никакви белези? - попита тя. - Даже насинено око?
- Дотам не стигнахме, ала може би и това ще стане, когато имаме повече свободно време - додаде Ейдриън. - Бързахме да спасим жена, която се оказа, че не се нуждае от спасяване.