- Радвам се, че го сторихте.
- Трябва да се отправим към Ратибор - заяви Ройс. - Не сме особено далече. Там можем отново да се свържем с Диаманта.
- Ратибор ? - рече Ейдриън.
- Да, знаеш го, мръсното свърталище на плъхове, дето е столица на Ренидд. Вече видяхме къде си отраснал, нищо не пречи да се отбием и в моя роден град.
Ейдриън ровеше из дрехите си.
- Боров лес! - възкликна той, изваждайки бащината бележка. Втурна се към пламъка. - Сред боров лес вървяха крал и рицар, на рат поел, врагът ги предизвика. Рат и бор - Ратибор! Баща ми и наследникът са пътували през Ратибор и са били нападнати от врага - посочи към мъртъвците. - Серети.
- А останалото? - заинтригуван запита Ройс.
- Избиха се взаимно във бойната кланица, лишен от своя крал, заплака горко рицар.
- Значи са се сражавали и Наследникът е бил убит, а баща ти е оцелял.
- Лишен от своя крал - повтори Ейдриън. - Странен начин за изразяване. Защо просто не е написал, че кралят умрял?
- Защото не се римува? - предположи Ройс.
- Удачно.
- После? - попита Ариста.
- На тайни и загадки проклетия решенье знайните легенди крият.
- Значи историята не свършва тук - рече принцесата - и трябва да потърсиш отговора в древното знание? Може би трябва да се обърнеш към Аркадиус.
- Не мисля, че ще се наложи - каза крадецът. - В Ратибор има улица на име Легендарна, както и такава на име Знайна.
- Пресичат ли се?
Ройс кимна:
- Малко на юг след Централния площад.
- И какво има там?
- Май църква.
- Ройс е прав. Трябва да идем в Ратибор.
Ариста се изправи:
- Аз съм повече от готова да се махнем оттук. Когато... - тя замлъкна. - Когато използвах Изкуството, усетих нещо неприятно. Това място е...
- Обитавано - каза Ройс и тя кимна. - Какво е то?
- Не зная - отвърна Ейдриън.
- Намира се само на няколко мили от родното ти село.
Боецът сви рамене:
- Хората в Хинтиндар не говореха много за него. Имаше няколко истории за призраци, слухове за гоблини и немъртви, такива неща.
- И нищо за това какво е било?
- Имаше някакво детско стихче, нещо като:
Древен камък на баира, стари спомени съзира.
Нявга център, нявга всичко; веч изгубен, пад стеничка.
- И какво трябва да означава това?
Ейдриън отново сви рамене.
- Пеехме това, когато играехме на падни стена - детска игра.
- Разбирам - рече Ройс.
- Каквото и да е било, не ми харесва - обяви Ариста.
Ройс кимна:
- Почти ме кара да чакам с нетърпение Ратибор - почти.
ГЛАВА 10
НАГРАДИ
Камбаната отбеляза средата на деня и Амилия спря, защото не бе сигурна накъде да се отправи. В качеството си на кухненска прислужница бе незапозната с благородническите сектори. В редки случаи бе замествала разболели се камериерки на третия етаж. Бе почиствала колкото се може по-бързо, преди гостите да се върнат. Да се работи в присъствието на аристократ бе истински кошмар. Те най-често я игнорираха, ала тя бе ужасена да не привлече внимание. Невидимостта бе най-добрата й защита. Сред вдигащата се в миялната пара и суматоха бе лесно да остане незабелязана. В коридорите всеки можеше да я съзре.
Този път нямаше избор. Салдур я бе повикал в кабинета си. Отправяйки се да закусва, бе срещнала войник, уведомил я за желанието на Негова светлост да я види при следобедния звън. Амилия бе изгубила апетит и прекара остатъка от утрото в размишления за очакващата я орис.
Камбаната иззвънтя за втори път. Амилия започна да се паникьосва. Само веднъж бе посетила кабинета на регента, а тъй като тогава бе придружена от въоръжени люде, последното нещо, за което мислеше, бе пътят. Помнеше, че се бяха изкачили, ала не и колко етажа.
Ох, защо не тръгнах по-рано?
Прекоси огромната зала с дълги маси, отрупани с познати ней чинии и бокали - бе ги мила всеки ден. Стари другари от по-смислено време, когато се бе будила с мисълта, че и този ден ще бъде като вчерашния. Сега всяко утро носеше страха от провал.
От другия край на залата влязоха мъже, облечени в пъстри бродирани одежди - благородници. Настаниха се, разговаряйки шумно и полюлявайки се на столовете; развикаха се да им донесат вино. Тя задържа вратата на Бастиън, който носеше отрупан с димяща храна поднос. На връщане той й се усмихна благодарно, профучавайки край нея, отривайки чело.
- Как да стигна до кабинета на регента? - прошепна тя.
Бастиън не спря, ала се провикна през рамо:
- Иди в приемната зала през тронната.