- Как ти беше името?
- Амилия от Тарин дол.
- Амилия - красиво име. Амилия, ти ме впечатли. Това не е лесно постижение. Назначих пет различни жени на длъжността имперска секретарка -дами с благородно потекло. Ти си първата, успяла да постигне напредък с Нейно Високопреосвещенство. И също така ме изправи пред необикновен проблем. Не може момиче от миялната да бъде личен асистент на императрицата, как би изглеждало това?
Той седна зад бюрото си, оправяйки гънките на робата.
- Възможно е императрицата да бе умряла, ако не беше сторения от теб еквивалент на магия. Заслужаваш награда. Давам ти дипломатическия ранг на баронеса. От този момент ще бъдеш лейди Амилия.
Регентът потопи перо в мастилницата и се подписа.
- Дай това на чиновника и той ще се погрижи да получиш необходимия материал за по-добр... За рокля.
Амилия се взираше в него, в невъзможност да помръдне, едва дишайки, не желаейки да наруши момента. Намираше се на гребена на вълна от късмет и се страхуваше, че и най-малкото движение ще я повали във водата. В крайна сметка той не я наказваше. За другото щеше да мисли после.
- Нищо ли няма да кажеш?
Амилия се поколеба:
- Би ли могла императрицата също да получи нова рокля?
- Сега вече си лейди Амилия, секретарка на императрица Модина Новронска. Можеш да предприемаш каквито мерки смяташ за необходими за благоденствието на императрицата.
- Мога ли да я извеждам на разходка?
- Не - рече рязко Салдур. Сетне по-меко добави: - както знаем, Модина не е все още здрава. Лично аз се страхувам, че може би никога няма да се възстанови. Ала е наложително нейните поданици да вярват, че имат силен водител. От нейно име аз и Етелред вършим прекрасни неща за хората ей там -той посочи през прозореца. - Ала не можем да се надяваме на успех, ако те открият, че обичната им императрица не е с всичкия си. Трудно дело ни е възложил Новрон, да построим по-добър свят, криейки недъзите на императрицата, което ни отвежда до твоята задача.
Амилия премигна.
- Въпреки моите усилия се прокрадват слухове, че императрицата не е добре. Тъй като народът не я е виждал, някои започват да твърдят, че тя не съществува. Трябва да успокоим страховете им. Твоята задача ще бъде да подготвиш Модина да изнесе реч от парадния балкон след три дни.
- Какво?
- Не се притеснявай, става дума само за три изречения - той вдигна пергамента, който бе' чел, и й го подаде. - Не би трябвало да те затрудни особено. Успя да я накараш да каже една дума. Нека сега произнесе още няколко. Накарай я да запомни думите и да ги изрича, както подобава на императрица.
- Но аз...
-Помни какво казах за извиненията. Сега си част от аристокрацията, привилегирована персона с власт. С това идват и отговорности. Сега върви. Имам и друга работа.
Вземайки пергамента, тя се обърна и закрачи към вратата.
- И, лейди Амилия, не забравяй, че преди теб имаше пет имперски секретарки - и всички те също бяха благороднички.
- Вдигнала си платната - заяви Ибис, взирайки се в документа, показан му от Амилия. Повечето от кухненския персонал се бе скупчил край ухиления готвач.
- Много е красиво - рече Кора. - Виж само как е изписано.
- Никога не съм имал желанието да чета - рече Ибис. - Ала сега ми се ще да можех.
- Разрешавате ли? - попита Нимбус. Внимателно обърса ръце в кърпичката си и като се протегна, деликатно пое пергамента. - Аз, Модина, императрица по право, получила тази отговорност по милостта на нашия повелител Марибор, чрез своите имперски регенти, Морис Салдур и Ланис Етелред, повелявам, че за награда за вярна служба и угодни дела, Амилия от Тарин дол, дъщеря на майстора на карети Бартоломю, е издигната и от този момент ще принадлежи сред благородниците на Новронската империя, под името лейди Амилия от Тарин дол.
Нимбус вдигна глава:
- Има и още, свързано с ограниченията на наследяването и благородническите правомощия, но това е най-важното
Всички се взираха в гърчавела.
- Това е Нимбус - представи го Амилия. - Нуждае се от хапване, надявах се, че тук ще се намери нещичко за него.
Ибис се ухили и се поклони.
- Вече си дама, Амилия. В тази стая няма човек, който да ти откаже. Чуваш ли, Едит? - провикна се към главната прислужница, която тъкмо влизаше. - Нашата Амилия вече е аристократка.
Едит застина:
- Кой е казал?
- Императрицата и регент Салдур, ето кой. Така пише на този пергамент. Искаш ли да прочетеш?
Едит се намръщи.
- О, да. Ти можеш да четеш, колкото и аз. Би ли желала лейди Амилия да го стори? Или нейният прислужник? Той има отличен глас.