Едит награби куп чаршафи и се отправи към пералнята. Готвачът избухна в смях:
- Тя не спираше да разправя как ще се върнеш при чиниите - или нещо още по-унизително.
Потривайки бързо едрите си ръце, той се обърна към Нимбус.
- Е, какво ще искаш?
- Каквото и да е - отвърна Нимбус с треперещи ръце, с които все още държеше пергамента. - След няколко дни гладуване дори и кожа за обувки изглежда апетитно.
- Заемам се веднага.
- Може ли да разчистим място за Нимбус? - попита Амилия. Моментално Кора и Нипър се заеха да разчистват масата на пекаря и да я подреждат.
- Благодаря ви - рече Амилия. - Не е нужно да си създавате толкова грижи. Благодаря на всички ви.
- Извинете, милейди - обърна се към нея Нимбус. - Ако ми позволите, не подхожда на една дама да изразява благодарност за извършените от подчинените й услуги.
Амилия седна край него и въздъхна. Подпря брадичка на ръцете си и изкриви лице.
- Не зная как да съм дама. Не зная нищо, а от мен се очаква да науча Модина как да бъде императрица? - контрастът на късмета с надвисналия провал я объркваше. - Негова светлост сигурно ще ме убие.
Тя взе пергамента и го разтърси.
- Е, поне след като вече съм благородна, сигурно ми се полага бързо обезглавяване.
Лийф донесе чиния с яхния. Нимбус погледна към чинията и подредените около нея прибори.
- Кухненският персонал очевидно не е особено запознат с подредбата на маса, нали? - той взе малка двузъба вилица и поклати глава. - Това е вилица за мекотели, би трябвало да бъде поставена в чинията ми... ако ядях такива. Нямам лъжица.
Амилия се почувства глупава.
- Не мисля, че някой тук знае какво е вилица - тя се взря недоверчиво в прибора. - Дори и аристократите не ги използват. Поне никога не съм мила.
- Зависи от мястото. По на юг са много популярни.
- Ще ти донеса лъжица - тя понечи да се изправи, когато усети ръката му върху своята.
- Отново - рече той, - ще си позволя да бъда прям, ала благородните дами не носят прибори. Ей, ти! - провикна се към профучаващия с кофа Нипър. -Донеси лъжица за Нейно Благородие.
- Веднага - отвърна момчето, оставяйки кофата и втурвайки се към килера.
- Видяхте ли? - каза Нимбус. - Не е трудно, изисква само малко увереност и правилен тон.
Нипър се върна с лъжицата. Тя така и не се озова на масата, Нимбус му я грабна от ръцете и започна да яде. Въпреки състоянието си, се хранеше бавно, на моменти почиствайки устни със салфетката, която бе поставил в скута си. Седеше изправен, както бе стояла лейди Констанс - с вдигната брадичка, изпънати рамене, прецизно хванали лъжицата пръсти. Амилия никога не бе виждала човек да се храни така... съвършено.
- Не е нужно да стоите тук. Макар да оценявам компанията ви, със сигурност имате по-важни неща за вършене. След като се нахраня, сам ще намеря изхода. Но искам да ви благодаря за това ястие. Спасихте живота ми.
- Искам да работиш за мен - смотолеви тя. - Да ми помогнеш да науча Модина да се държи като императрица.
Лъжицата на Нимбус застина във въздуха.
- Знаеш всичко за благородството. Дори каза, че си бил царедворец. Запознат си с всички правила и прочие.
- Протокол и етикет.
- Да, тях също. Не зная дали мога да ти уредя заплата, но може и да съм в състояние. Регентът каза, че мога да правя нужното за благоденствието на императрицата. Дори и да не успея, гарантирам ти място за спане и храна.
- В този момент, милейди, това е цяло щастие. За мен ще бъде чест да помогна на Нейно Високопреосвещенство, по какъвто и да е начин.
- Значи решено. Офциално си...
- Имперски наставник на Нейно Високопреосвещенство? - предложи Нимбус.
- Да. Първата ни задача е за три дни да я научим да произнесе реч от парадния балкон.
- Не звучи особено трудно. Говорила ли е пред хора досега? Амилия се насили да се усмихне:
- Миналата седмица произнесе думата не.
ГЛАВА 11
РАТИБОР
Влизайки в нощен Ратибор Ариста си помисли, че това е най-мръсният и отвратителен град, който можеше да си представи. Улиците се виеха в произволни линии, вкопчвайки се една в друга под странни ъгли. Край всяка сграда имаше струпани отпадъци. Тесните тротоари представляваха ужасяващи ивици от кал и фекалии. Над мръсотията бяха хвърлени дъски, принуждаващи минувачите да балансират като въжеиграчи. Къщите и магазините бяха не по-малко мизерни. Издигнати в необичайните ъгли на пресечките, сградите бяха оформени като парчета сирене, придавайки на града натрошен изглед. Здраво затворените заради вонята прозорци бяха станали непрозрачни от нечистотията, с която ги бяха заливали преминаващите коли.