Ратибор процъфтяваше по подобие на бедняк, гордеещ се с мазолите си. Ариста бе чувала за репутацията му, но докато не се убеди лично, не я беше разбирала. Това бе работнически град, място, където милост не бе проявявана или очаквана. Тукашните носеха бедността и нещастието с гордост, извличайки съмнителен престиж от съревнования по нещастие над чаша бира.
Нехранимайковци и вагабонти, амбулантни търговци и кра дци крачеха по дъските, изплувайки и отново потъвайки в сенките. Не липсваха уличните деца - изоставени, ако се съдеше по вида им - парцаливи животинчета, приклекнали край входовете. Сред тълпите се движеха и малки семейства. Търговци със съпругите и децата си носеха вързопи или тласкаха колички с богатствата си. Всички изглеждаха изтощени и мизерстващи, лутащи се из градския лабиринт.
Дъждът бе започнал малко след като напуснаха хълма и не спря да вали през остатъка от пътуването. Ариста подгизна до кости. Косата й се лепеше по лицето, пръстите й се бяха набръчкали, качулката се увиваше около главата й. Ройс ги водеше из преплетените кални улици, а леденият вятър я караше да потръпне. С нетърпение бе чакала да стигнат града. Макар да не изглеждаше според очакванията й, всякакъв подслон щеше да е добре дошъл.
- Ще желаете ли дъждобран, мадам? - попита търговец, повдигнал стоката си. - Само пет сребърни! - продължи той. Принцесата не забави коня си. - Ами нова шапка?
- Някой от вас, господа, нуждае ли се от компания за през нощта? -провикна се окаяна жена, седнала на дъска под навеса на галантерия. Отметна
косата от лицето си и се усмихна съблазнително, разкривайки липсващи зъби.
- Какво ще кажете за пиле за вечеря? - попита ги друг, вдигнал някаква мъртва птица, тъй гърчава, че трудно можеше да се определи като кокошка.
Ариста поклати глава, подканяйки коня си да върви по-бързо.
Навсякъде имаше знаци - заковани за гредите на навесите или забити в калта. Предлагаха неща като ПИВО, САЙДЕР, МЕДОВИНА, ВИНО, БЕЗ ВЕРЕСИЯ! и ТРИДНЕВНО СВИНСКО - ЕВТИНО! Ала някои бяха по-заплашителни, като: ПРОСЯЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ АРЕСТУВАНИ и ВСИЧКИ ВЛИЗАЩИ В ГРАДА ЕЛФИ ТРЯБВА ДА СЕ РЕГИСТРИРАТ ПРИ ШЕРИФА. Боята на последния знак бе все още прясна.
Ройс се спря пред страноприемница, на чийто знак бе изографисано гротескно кикотещо се лице и надпис СМЕЕЩИЯТ СЕ ГНОМ. Издигаше се на три етажа, което бе сносно дори и по стандартите на Колнора, ала едва се промушиха през тесния вход. Вътре се носеше миризмата на мокри дрехи и дим. Таверната бе толкова претъпкана, че Ейдриън трябваше да им проправя път.
- Търсим собственика - обърна се Ройс към млад мъж, нарамил поднос.
- Това ще да е Айърс. Онзи господин със сивата коса зад бара.
- Истина е, казвам ви! - високо говореше младок с огненочервена грива. Не бе ясно кому говори, изглежда се обръщаше към всички. - Баща ми е пралеонски страж. Служил е на Негово Величество двадесет години.
- И какво доказва това? Урит и останалите загинаха в огъня. Никой не знае как се е подпалил.
- Андроус го запали! - убедено изкрещя червенокосият. Внезапно помещението утихна. Ала младежът не спря дотук и се възползва от настъпилата тишина, за да продължи. - Той предаде краля, изби кралското семейство и взе короната, за да предаде кралството на императрицата. Добрият крал Урит никога не би се присъединил към Новата империя. Тези, които му бяха верни - също.
Яростни викове се разнесоха от тълпата.
Насред тази суматоха тримата достигнаха бара, където неколцина мъже наблюдаваха глъчката, стиснали празни халби.
- Мистър Айърс? - обърна се Ройс към мъжа, който с помощта на едно
момче се мъчеше да постави нова бъчва.
- Кой се интересува? - попита мъжът. Носеше оцапана престилка. Лицето му бе изпотено и почервеняло от напрежението.
- Искаме да наемем две стаи.
- Нямате късмет. Всичко е заето - отвърна Айърс, без да спира. - Джими, повдигни я.
Изцапаното хлапе скочи и мушна клин под бъчвата, накланяйки я леко напред.
- Някъде другаде из града има ли свободни места? - попита Ейдриън.
- Навсякъде ще да е така, приятелю. Тъпкано е до дупка. Със седмици идват бежанци.
- Бежанци?
- Да, хората бягат от националистите. Повечето идват тук. Нищо против, отлично се отразява на бизнеса.
Айърс извади канелката от старата бъчва и с дървен чук я заби в новата. Наточи една-две халби да дръпне утайката и, като избърса ръце в престилката си, започна да изпълнява поръчки.
- Няма ли къде да нощуваме?
- Не мога да кажа, поне на мен не ми е известно - отвърна Айърс и най-сетне отдели миг да обърше заплашително висналата на носа му капчица пот. - Може би някой отдава под наем част от дома си, обаче всички страноприемници са тъпкани. Дори ми се наложи да отдавам място по пода.