Ариста вече не беше сепната, а чисто раздразнена.
- Не ми приличаш на типа човек, който може да обвинява другите в странност - отвърна тя.
- Ето! - развълнувано рече жената и размаха пръст. - Видя ли? Всеки друг досега щеше да ме е нарекъл мъжкаранеста курва. Ти имаш обноски, говориш с фини намеци като... принцеса.
- Коя си ти? - рязко се намеси Ейдриън, заставайки между двете. Ройс изникна иззад странната жена.
- Кой си ти? - отвърна нагло тя.
Вратата изпращя и вътре се изсипаха униформени имперски стражници. Няколко маси бяха обърнати. Най-близките до вратата клиенти се отдръпнаха страхливо - или биваха изблъскани.
- Арестувайте всички! - гръмко заповяда един. Той се отличаваше с шкембе, тъмни вежди и провиснали бузи. Стоеше на пети, впил палци в колана.
- За какво е всичко това, Тренчън? - изкрещя Айърс иззад бара.
- Добре ще сториш да си затваряш плювалника, Айърс, или ще те сложа в стегалка за нула време. Подслоняването на предатели и осигуряването на място за срещи на заговорници ще ти осигурят да увиснеш от стълба!
- Нищо не съм направил! - извика Айърс. - Хлапето беше. Той започна цялата дрънканица, той и жената от Килнар. Аз само наливах. Не нося отговорност за думите на клиентите си. Нямам нищо общо. Те и неколцина от другите говореха за това.
- Отведете всички за разпит - нареди Тренчън. - Ще стигнем до дъното на нещата. Искам водачите!
- Насам - прошепна мъжкараната. Грабвайки ръката на Ариста, задърпа принцесата към кухнята.
Ариста се противопостави.
Жената въздъхна:
- Освен ако не възнамерявате да поговорите обстойно с вицекраля кои сте и какво правите тук, най-добре ще е да ме последвате.
Принцесата хвърли поглед към Ройс, който кимна, ала на лицето му бе изписано притеснение. Грабнаха чантите си и я последваха.
Започвайки от входа, имперските войници се заеха да извличат хората на дъжда. Жени пищяха, деца плачеха. Съпротивяващите се бяха пребити и изхвърлени. Разположилите се в близост до задната врата се опитаха да избягат, само за да намерят още войници.
Мъжкараната ги отведе в кухнята, където готвачка ги изгледа смаяно.
- Пази се - рече й водачката им. - Тренчън арестува всички.
Готвачката шокирано изтърва черпака си, докато се провираха край нея към килерчето. Жената затвори вратата му и повдигна капак на пода, отвеждащ към избата. Прашни бутилки бяха наредени край стените, както и каци със сирене и масло. Жената откачи висящия на тавана фенер, затвори капака. Поведе ги към другия край на избата. На земята имаше метална решетка. Мъжкараната я отвори с помощта на парче дърво.
- Влизайте! - рече тя.
Над главите си чуха трополене на тежки ботуши по кухненския под, писъци и викове.
- Бързо! - прошепна късокосата.
Ройс влезе първи, спускайки се по оформящите стълба метални стъпенки. Крадецът потъна в мрака и Ейдриън направи знак на принцесата да го последва. Тя си пое дълбок дъх, като че щеше да се гмурва, и заслиза.
Стълбата продължаваше мйого по-дълбоко, отколкото Ариста бе очаквала. Наместо очаквания от нея тесен тунел, се озова в огромна подземна галерия. Беше непрогледно, с изключение на хвърля ната от фенера светлина, а миризмата не можеше да бъде сбъркана. Водачката им закрачи безмълвно, не
им оставяйки друг избор, освен да я последват.
Намираха се в канал, далеч по-голям от това, което Ариста си представяше -след видяното на повърхността. Стени от тухли и камък се издигаха на височина дванадесет фута, опирайки в таван с декоративна мозайка. На всеки няколко фута имаше решетки, от които се спускаше оглушителна вода. Тя се пенеше в средата на тунела, спрашаваше се на множество пръски из завоите и при решетките поливаше стените.
Жената с фенера крачеше бързо по тухления тротоар до стената. Дебели каменни арки се издигаха на равни интервали, пораждащи асоциации за ребра. Мъжкараната лесно ги заобикаляше, ала за Ариста с нейната рокля бе далеч по трудно да преодолява тези препятствия. Бурята на повърхността бе причина за придошлите канални води, фучащи край тях, понесли нечистотии.
Тунелът достигна кръстопът. В горните ъгли на съответните разклонения имаше издълбани маркировки. Едното очевидно отвеждаше по ПЪТЯТ НА ЧЕСТТА, а другото водеше към ХЕРААДОВА. Жената с фенера без колебание ги поведе по коридора, чието название бе съобщено първо. Спря рязко.
Този тунел бе малко по-тих и по-широк, но иначе по нищо не се отличаваше.
- Преди да продължим, трябва да бъда сигурна - заговори тя. - Позволете ми да улесня нещата с догадката, че дамата е принцеса Ариста Есендън от Меленгар. Ти си Ейдриън Блекуотър, а ти, Дъстър, си прословутият Демон от Колнора. Права ли съм?