Гланц не обърна внимание на думите й и се обърна към Ройс.
- Дъстър? - попита, вдигайки вежда.
При споменаването на това прозвище стаята утихна. Всички се струпаха напред, за да видят по-добре.
- Мислех, че е по-едър - рече някой.
- Това не е Дъстър - заяви Карат, храбро пристъпвайки напред. - Това е просто старчок.
- Карат - пренебрежително каза Кварц, - новото кученце на обущаря е старо, сравнено с тебе.
Коментарът породи нов залп от кикот. Карат изрита краката на Кварц:
- Трай, луничава мутро.
- Хлапето е право - рече Гланц.
- Нямам чак толкова лунички - рече Кварц.
Гланц подбели очи.
- Не, имам предвид, че не сме сигурни дали това наистина са Дъстър и принцесата? Може имперковците да са знаели, че ги чакаме и да са спретнали нещо. Имате ли доказателства за самоличността си?
Ариста забеляза ръката на Гланц небрежно да се промъква в близост до дългия черен кинжал в колана му. Останалите в стаята се заразпръскваха с бавни, но заплашителни движения. Само Кварц не помръдна от стола.
Ейдриън с леко притеснение проследи как Ройс откопчава наметката си, оставяйки я да се спусне на пода. Всички очи се спряха на затъкнатия в колана му кинжал с бяло острие. Нетърпеливо чакаха следващото му действие. Той ги изненада — бавно разкопча ризата си, разкривайки лявото си рамо, където имаше белег под формата на М.
Гланц се приведе и огледа дамгата.
- Белегът на Манзант - рече той и изражението му се смени с такова на удивление. - Дъстър е единственият, измъкнал се от този затвор.
Всички кимнаха и замърмориха с удивени гласове. Ройс се облече.
- И все пак не ми мяза на чудовище - презрително каза Карат.
- Защото не си го виждалрано сутрин - обясни му Ейдриън. - Преди да закуси е същински сатана.
Диамантите се изкикотиха, а Карат се усмихна колебливо.
- Вече можем ли да пристъпим към работа? - попита Ройс. - Трябва да съобщите на Бижуто, че Етчър е предател и да разберете дали е била уредена среща с Гаунт.
- Всичко с времето си - рече Гланц. - Първо трябва да уредим нещо важно.
- Тъй, тъй - Кварц се оживи, скочи на крака и седна край главната маса. -Плащай, народе.
Разнесоха се недоволни изръмжавания. Крадците неохотно наизваждаха кесии и започнаха да отброяват монети. Струпаха сребро пред мъжкараната. Гланц се присъедини към нея и двамата започнаха да броят.
- Ти също, Сет - рече Кварц. - Беше турил половин камък.
Когато броенето приключи, Гланц и Кварц разделиха плячката на две купчини.
- А задето ги намерих? - попита тя с усмивка.
Гланц се намръщи и отдели купчинка сребро, която тя прибра в собствената си кесия, тъй пълна, че трябваше да я държи с две ръце.
- Обзаложили сте се дали ще успеем? - попита Ариста.
- Почти всички - отвърна Гланц с усмивка.
- Без Гланц и моя милост - щастливо рече Кварц. - То и аз не смятах, че ще дойдете. Просто ми харесаха условията и шанса за печалба, ако цъфнете.
- Големи умове - каза й Гланц, докато на свой ред си прибираше печалбата. - Действително.
Заключил съкровището си в сандък, Гланц се извърна със сериозен поглед.
- Кварц, вземи Сет и идете в лагера на националистите. Виж дали можете да организирате среща. Тръгнете по улица Дигън, тя ще да е най-безопасна сега.
- И поетична - рече Кварц, усмихвайки се на себе си. Махна на Сет, който тъкмо си вземаше плаща. - Зная точно колко имам в сандъка - обяви тя, прибирайки кесията си в упоменатия. - Най-добре ще бъде на връщане да намеря същото количество, иначе всички ще си платят.
Никой не се подигра или пошегува. Очевидно крадците бяха сериозни, когато ставаше дума за пари.
- Да, да, изчезвайте - пропъди ги Гланц и се обърна към новодошлите. -Да видим сега, какво да правим с вас? Не можем да мръднем тази нощ, защото стражниците са пощурели. Пък и времето не е особено благоприятно. Може би на сутринта ще ви намерим убежище, но за тази нощ се страхувам, че ще трябва да споделите скромния ни дом. Както виждате, не разполагаме с подобаващи за принцесата условия.
- Ще се оправя - рече тя.
Гланц изумен я изгледа.
- Сигурна ли сте, че сте принцеса?
- Очовечава се с всеки изминат ден - каза Ейдриън, усмихвайки й се.
- Може да спите там - рече Карат, който скачаше на едно от леглата. -Това е леглото на Кварц, а над него е това на Сет. Няма да се върнат тази нощ.
- Благодаря ти - рече Ариста, сядайки на долното легло. - Ти си истински джентълмен.
Карат се изправи и изпъчи гърди, усмихнат.
- Той е мизерен крадльо, който не си плаща навреме - закани се с пръст Гланц. - Все още си ми длъжник, забрави ли?
Гордата физиономия на хлапето изчезна.