- Учудвам се, че вече са нарекли улица на Гаунт - отбеляза Ариста, променяйки темата. - Нямах представа, че е толкова популярен.
Неколцина се изкикотиха.
- Обратното е - рече по-възрастен с грубовато лице.
- Улицата не носи неговото име - обясни Гланц. - Той носи името на улицата.
- Гаунт е родом от Ратибор? - попита Ейдриън.
Гланц го погледна с такова изражение, сякаш онзи бе изразил съмнение в съществуването на слънцето.
- Роден е на улица Дигън. Казват, че бил заловен от пирати и това променило живота му.
Ейдриън се обърна към Ройс:
- Видя ли? Да израснеш в Ратибор си има и добри страни.
- Дъстър е от Ратибор? Къде си живял?
Ройс не вдигна очи от раницата си:
- Не смяташ ли, че трябва да пратиш някого до Колнора? Бижуто ще иска да узнае веднага за Етчър, забавянето може да доведе до убийства.
Гланц му се закани с пръст:
- Помня те. Не сме се срещали, но и аз бях в Диаманта тогава. Ти беше важна клечка, на всички казваше какво да правят - изкикоти се. - Трудно се отказва човек от този навик, а? Е, с упоритост всичко се постига.
Той се обърна.
- Там има сухи одеяла, които можете да използвате. Сутринта ще помислим за нещо по-добро.
Ройс и Ейдриън ровеха из чантите си. Ариста ги гледаше завистливо, Етчър бе отнесъл нейния вързоп със себе си. Вероятно му трябваше като доказателство, а може би е мислел, че вътре има нещо ценно. Във всеки случай бе знаел, че тя няма да се нуждае вече от нещата си. Най-вероятно беше забравил, че е още на коня му.
Не беше изгубила много неща: оцапана рокля, нощницата, кинжалът и едно одеяло. Единствената вещ, която все още носеше със себе си, бе и единственото нещо, от което се нуждаеше - четката от баща й. Извади я и се опита да оправи заплетената лудница, която представляваше в момента косата й.
- Умееш да общуваш с хората, Ройс - спомена Ейдриън, разтваряйки друга раница.
Ройс изръмжа нещо, което Ариста не разбра. Изглеждаше погълнат от екипировката си.
- Къде си живял, Ройс? - попита принцесата. - Когато си бил тук.
Имаше дълга пауза. Най-сетне той отговори:
- Това не е първият път, когато спя в тези канали.
Слънцето едва бе надникнало над хоризонта, а въздухът вече беше горещ и натежал от влага. Дъждът бе спрял, ала облаците все още се мотаеха, забърсвайки слънцето с млечовита мъгла. Улиците бяха обсипани с локви, огромни вирове кафеникава вода, неподвижна като стъкло. Мършав помияр душеше из боклука, подгонвайки към каналите плъх. Изпускайки жертвата си, песът отпи от водата, сетне се отпусна на земята, дишайки тежко. Появиха се насекоми. Облаци от комари зажужаха над по-големите локви, зли мухи нападнаха вързаните коне. Животните се отбраняваха, доколкото им позволяваха силите - с поклащане на глава, потропване на копита, размахване на опашка. Появиха се и хора. Повечето бяха жени, облечени в простовати рокли. Малцината мъже бяха голи до кръста. Всички крачеха наоколо боси, оцапани до коленете в кал. Отвориха магазини и сергии, предлагащи скромен асортимент плодове, яйца, зеленчуци и месо, оставено непокрито за голямо наслаждение на мухите.
Ройс почти не бе мигнал. Беше прекалено напрегнат, за да заспи; в крайна сметка се бе отказал. Стана някъде призори и се отправи към повърхността. Покатери се на изоставена сред калта кола и загледа как източната част се разбужда. Бе виждал гледката преди, само лицата бяха други. Мразеше този град. Ако Ратибор беше човек, би му прерязал гърлото още преди десетилетия. Някои проблеми лесно биваха разрешени с едно прокарване на ножа, ала други...
Не беше сам.
С първите лъчи на слънцето забеляза момче да лежи в калта под колата, само главата му се виждаше. Часове наред двамата останаха наясно с присъствието си, ала без да дават признаци за това. Когато магазините започнаха да отварят, момчето се измъкна от калното си легло, пролази до една от по-големите локви и изми част от мръсотията. Косата му остана оцапана със сивкава прах, защото не потопи глава. Отправи се по пътя и Ройс видя, че то беше почти голо, вързало малка кесийка на врата си. Крадецът знаеше, че тя съдържа всичките му принадлежности. Вероятно парче стъкло за рязане, връв, гладък камък за зачукване и трошене, вероятно една-две медни монети - богатство, за което би дало живота си, ако се наложи.
Момчето отиде до друга локва и се напи. Недокоснатата дъждовна вода бе най-добра. По-чиста и по-прясна от кладенчова, и много лесна за набавяне -по-безопасна.
Хлапето непрекъснато поглеждаше през рамо, държейки го под око.
Приключило сутрешния си тоалет, то се промъкна край дюкяна на кацаря, все още затворен. Скри се сред два вързани коня. Хвърли раздразнен поглед към Ройс, сетне метна камъче към бакалницата. Нищо. Момчето подири друг камък, почака и хвърли отново. Този път се прицели в кана с мляко, която се олюля и се разля. Продавачката с вайкания се втурна да я изправи, за да спаси поне малко, а то се стрелна, успявайки да задигне дребна кисела ябълка и яйце. Свърши работата чисто и се върна край плевнята на кацаря, преди да бъде забелязано.