Дишаше тежко, без да откъсва очи от Ройс. Счупи яйцето и изля съдържанието му в устата си, преглъщайки с удоволствие.
Над дясното му рамо Ройс видя приближаването на други две фигури. Други момчета, ала по-едри и по-възрастни. Едното от тях носеше чифт мъжки панталони, стигащи до глезените му. Другарят му бе издокаран с парцалива туника, пристегната с връв, а около врата си носеше парче колан. Момчето не ги забеляза. Двамата го сграбчиха за косата и извлякоха на улицата, където забиха главата му в калта. Взеха му ябълката и кесията, сетне го пуснаха.
Плюейки и давейки се, заслепеното хлапе се бореше да си поеме въздух. Замахна, но ударът му срещна само въздух. Онзи с панталоните го изрита в стомаха и то се строполи на колене. Беше ред на туниката, чийто ритник повали момчето в калта. Смеейки се, двамата поеха по Хералдова. Единият държеше ябълката, а другият въртеше кесията около пръста си.
Ройс гледаше как момчето лежи на улицата. Никой не му помогна. Никой не обръщаше внимание. Момчето бавно пролази под колата. Крадецът го чу как плаче, проклина и удря с пестник в калта.
Усетил нещо на бузата си, Ройс обърса мокротата. Изправи се, изненадан, че дъхът му е тъй сепнат. Последва дъсчения тротоар към бакалницата. Продавачката му се усмихна.
- Ужасна жега днес, нали, сър?
Крадецът не й обърна внимание. Избра най-голямата, най-зряла ябълка, която можа да намери.
- Пет медни, сър.
Безмълвно плати на жената, сетне извади златен тенент от кесията си и го мушна в плода. Закрачи по друг път, минаващ край колата, под която лежеше момчето, и докато крачеше край нея, ябълката се изхлузи от пръстите му и цопна в калта. Ройс прокле кьопавостта си и продължи по улицата.
Едва преполовил утрото, денят стана непоносимо горещ. Ариста бе облечена в сбирщина от момчурлешки одеяния, предоставени от Диаманта. Безформена шапка криеше по-голямата част от косите й. Овехтяла туника -поне няколко размера по-голяма - и раздрани панталони допълваха вида Ана безпризорно хлапе. Това гарантираше почти пълна незабележимост в Ратибор. Ейдриън предположи, че е по-удобно от тежката рокля и наметката.
Тримата пристигнаха на кръстопътя на улиците Легендарна и Знайна. Имаше кратко обсъждане дали да оставят Ариста в плъшето свърталище, но след Хинтиндар, Ейдриън не искаше да я изпуска от очи.
Пресичането на двете улици пораждаше един от многото остри ъгли, тъй често срещани из града. Тук имаше тумбеста църква. Изработена от камък, тя се отличаваше от околните постройки - повече прилична на крепост, отколкото като място за богослужения.
- Защо пък точно нифронска църква? - попита Ейдриън, докато приближаваха входа. - Може би не сме разтълкували правилно писмото. Дори и не знам какво търсим.
Ройс сръчка партньора си и посочи към ъгловия камък. В него бяха издълбани думите:
ОСНОВАНА 2992
- Преди да се родиш, в деветдесет и втора - прошепна той. - Надали е съвпадение.
- Църквите отбелязват ражданията, браковете и умиранията в принадлежащите им околии - изтъкна Ариста. - Ако е имало битка, би трябвало да е записано.
Дърпайки масивните дъбови врати, Ейдриън установи, че са заключени. Почука; след като не последва отговор, потропа отново. Удари с юмрук и точно когато Ройс започваше да се оглежда за друг начин да влязат, вратата се открехна.
- Съжалявам, но служба ще има едва утре - обясни възрастен свещеник. Бе облечен в обичайната роба, оплешивяващ, със сбръчкано лице. През малкия процеп, който бе открехнал, не се виждаха повече подробности.
- Няма проблем. Не съм тук за литургия - отвърна Ейдриън. - Надявах се да погледна църковните записи.
- Записи?
Ейдриън хвърли поглед към Ариста.
- Чух, че църквите отбелязват раждането и смъртта на хората.
- О, да, но за какво ви е това?
- Опитвам се да узная какво е станало с даден човек - свещеникът изглеждаше скептично настроен. - Баща ми - додаде Ейдриън.
По лицето на духовника проблесна разбиране и той ги покани да влязат.
Както и бе очаквал Ейдриън, беше потискащо мрачно. Свещи горяха от двете страни на олтара и из залата, повече да изтъкнат мрака, отколкото да хвърлят светлина.