Разбира се, занапред ще иска и да ловува, но живея с надеждата, че няма да ми се наложи да издирвам нови зоомагазини. В някои от тях не бих си представил да стъпя месеци наред.
Вярно, козината му още не е лъснала, в интерес на истината, кожухът му изглежда вълнист и невзрачен. Дано само причината не се крие в таблетките програм или ивермектина. Но пък нали виждам: здрав е, здрав и лъчезарен.
ПАЛОМИТА
Пенти бърза. Изнасяйки нещо от банята, рита коша за пране, той се катурва и капакът се удря в пода. Вкаменявам се, като виждам, че през отвора, сред бъркотията от дрехи се показва корицата на списанието, дадено ми от Микаел.
Пенти обаче не я забелязва, а тозчас изхвърча през вратата. Аз пък присядам на пода, сърцето ми едва не е изскочило от гърдите. Налага се да измисля ново скривалище за списанието. Не ми се ще да го изхвърлям, понеже си имам толкова малко свои неща. Всяка страница е писмо. Всяка снимка е като малка цветна вратичка, извеждаща от този апартамент.
Дълго размишлявам. Нямам си собствен гардероб, нито чекмедже. Макар самият Пенти никога.да не вади хавлии или чаршафи от шкафа, веднъж го опразни целия и ми нареди да го разтребя и приведа в по-добър порядък. После си спомням как със Сепа и Мерлинда играхме на скрий камъка и никой не го намери, понеже го бях изнесла на двора, сред останалите. На пода в дрешника Пенти държи цяла камара списания - винаги купува нови, без дори да поглежда старите. Скрия ли и моето сред тях, най-отдолу, със сигурност никога няма да го намери. Ако пък се случи, може да реши, че сам го е купил. Пенти невинаги помни всичко, което е направил.
Отивам до гардероба и внимателно се заемам с отместването на една от камарите списания. Старая се да си останат в същия ред. На всички корици има жени.
Ръката ми попада на брой, върху който се жълтее бележка. Пенти е написал нещо на нея. На корицата има и снимка на две чернокожи жени. Филипинки. Прегръщат се сякаш са сестри, ала не гледат една към друга, а извън списанието с нацупени устни. Втора жълта бележка се подава измежду страниците. Отварям списанието на това място. Двете страници съдържат много текст, а снимките са доста по-различни от обикновено - малки, някои черно-бели и леко неясни. Всичките са на жени. До картинките има думи, които познавам, Манила е почти навсякъде.
Три снимки са оградени със син химикал. На едната от тях съм аз.
Разпознавам се, въпреки че фотографията е лоша, и се усмихвам, макар хич да не ми е до смях. Ентенг я направи в бара в Ермита малко след като ми бе обяснено, че няма да стана медицинска сестра.
Затварям списанието и старателно се уверявам, че ще попадне на собственото си място в купчината, докато прибирам новата камара върху изданието, което скрих аз.
АНГЕЛА
Събуждам се през нощта.
Седи на облегалката на дивана и се взира в мен.
Очертава се на по-светлия фон като тъмен силует в нощта, а мен ме жегва напрегнато, глождещо прозрение, че съм изцяло зависим от неговата милост.
Очите му. Очи на нощно животно.
Гледа ме с тях пронизително и изпитателно въпреки мрака, забелязва всяко мигване, всяко потрепване в ъгълчето на устата ми, докато аз не различавам от него нищо друго, освен тези черни-почернели очертания.
EKE
Странно как може да има градове и градове. Градове вътре в градовете. Кучешкото градче е построено от миризми, за тях границите на пресечките са очертани от най-различни аромати на урина, а всяко каре наподобява плющящо на вятъра платнище или балонче за реплики с размера на пресечките, което гласи: Фидо беше тук преди някое и друго денонощие или пък крещи гръмко: ОТТУК ТОКУ-ЩО Е МИНАЛ МЛАДИЧЪК МЪЖКИ ЧОВЕК С ПУШЕНО МЕСО В ТОРБАТА. Въздухът е напластен с подобни сигнали, ала кучето ги възприема тъй вещо и естествено, както хората откриват порядъка в цялата онази какафония от фотони, причинена от вариациите на цветове, форми и светлини.
После има и различни човешки градове. Например един специфичен женски град, където улиците се определят според разположените на тях магазини, нивото на модните бутици, парфюмериите, златарите, магазините за обувки. Градът на пияницата пък се състои от кръчми, сергии за наденички, местоположенията на специализираните магазини за алкохол, входове, в които лесно може да се шмугне да пусне една вода, без да го спипат, жилищата на онези другари, от които може да измуфти пари или подслон за през нощта. Пияницата дори не вижда дизайнерските бутици, понеже за него нямат никаква функция, точно както и жената с вкус към модата не забелязва онези мазни кръчмета, те просто не съществуват за нея. Тя разпознава ъгъла на улицата посредством разположената там сладкарница, където от време на време застава да си поръча капучино и къпкейк. Градът на автобусния шофьор е маршрути, спирки, възвишения и завои, на вид съвършено безинтересни, чиято магия обаче се крие в тяхната степен на трудност при определени зимни условия; крайни спирки, където всеки квадратен сантиметър за него е познат и значим, понеже е висял там с цигара в уста в очакване на смяната за връщане в обратна посока; знае дори катериците по дърветата, макар никой от минувачите да не забелязва нищо на това място, освен разширението на улицата - безлична просека, изгризана от тежките гуми.