Оттогава никой не е чул, нито е видял планинския трол. Дали не е бил погребан там, под камънаците от пещерата си? Пастирката обаче хукна обратно към дома, зеленеещата се гора, пасището с добитъка и брега на синьото море.
ТРЕТА ЧАСТ
ТВОЯТ БЛЯСЪК МЕН МЕ ЗАСЛЕПЯВА
АНГЕЛА
Кожухчето на Песи се сплъстява и капе, та цялата ми бърлога е осеяна с катраненочерни топки козина, а всички тапицирани столове, завеси и килими сивеят от косми. Мъча се да чистя с прахосмукачката и още със самото ѝ включване не пропуска да се стрелне като светкавица към полицата за шапки - изкатерва се по ръкава на тренчкота, който вече е станал на парчета, и надвисва демонстративно отгоре като неприветлив гаргойл от стената на Нотр Дам. Ненавижда звука на прахосмукачката, макар че, за щастие, малко по малко свиква с него.
Не изглежда болен, никак даже, при все че козината му продължава да се стели на мрачен облак към маркуча на Електролукса.
Обаждам се под фалшиво име на дежурния ветеринар и описвам косопада на Песи. Казвам, че става дума за куче, като проучвам дали наскоро даденото му лекарство против паразити би могло да допринесе за проблема. Ветеринарят отрича, не би трябвало да окаже подобно въздействие, пита за породата и лъжа, че имам мелез с голяма доза хъски у него.
- Иначе е особено игрив и нормален.
Лекарят се замисля за миг.
- Щеше да ми звучи като напълно естествена смяна на зимната козина, ако сега беше късна пролет, но...
Вдишвам дълбоко. Смяна на козината, разбира се.
По това време в нормални условия тролът би трябвало да е потънал в дълбок сън в скалната си вдлъбнатина под някоя пряспа или по изключение да зъзне в покрайнините на Куопио в дебелия си кожух, докато плаши местните жители, ала в моята константно двайсетградусова квартира за Песи е настъпила нова пролет - пролет, порядъчно изпреварила графика.
Ветеринарят препоръчва да заведа кучето в кабинета му, а аз с готовност обещавам да се обадя веднага щом проверя програмата си. Песи спи на дивана и сърцето ми е тъй изпълнено с радост и облекчение, че отивам да залепя целувка между заострените му уши, които потрепват сънливо.
ПАЛОМИТА
Толкова е тъмно.
У дома имаме поговорка: мъжът е подпората на дома, жената - светлината в него.
Обясниха ми значението така: и без светлина можело да се оправиш, ала без подпора къщата ще се срути.
Сутрин, когато Пенти се събужда, цари мрак. Тъмно е и когато се връща от работа. В средата на деня има кратък сив промеждутък.
Тук се оправяме и без светлина. Без жена. Тъй като аз не съм съпруга, макар да съм омъжена. Аз съм наложница, querida. Кой мъж иска жена, но не и деца?
Когато пристигнах, а Пенти все още ме плашеше съвсем малко, той ме заведе на лекар и заговори през мен, очевидно му е казал, че не владея и думичка английски, понеже лекарят не ме попита нищо - само Пенти. После попаднах на някаква стойка, а докторът се зае да ме оглежда и опипва - сълзи ми избиха, след това пъхна в мен нещо и Пенти по-късно ми обясни, че с негова помощ нямало да имам деца.
Плаках, понеже бях извършила огромен грях. Плаках дни наред и спрях едва когато ме наказаха, ала сега вече не съм чак толкова опечалена. Не и заради това, макар със сигурност дори мисленето по този начин да е малък грях. Има места, които не са добри за децата.
Тук е толкова студено.
АНГЕЛА
Събужда се привечер и се качва на перваза да гледа коледните светлини, огрели улица Пирканкату. Търси пъдпъдъчи яйца и щом ги намира - рипва като жребче, пуснато на пасище. Идва и се тръшва на дивана до мен, докато гледам телевизия, а миризмата на хвойнови плодчета се разнася до ноздрите ми като полъх на парфюм.
Подаващата се изпод дългия му, гладък кожух къса козинка едва се провижда, толкова плътно е прилепнала към кожата, сякаш по нея изобщо няма косми - само лъскава черна обвивка. Обгръщащата главата му грива обаче не е окапала, та хилавата, двунога фигура на Песи, погледната от разстояние, подвеждащо напомня на леко стилизирано младо момче - наподобява човек точно както и някои герои животни в детските анимационни филмчета. Малките му, яки мускули работят с безмерна прецизност и акумулирана сила.