EKE
Хълбокът на Ангела ме изгаря като пещ. Изпаднали сме в онова състояние „когато потта вече е изсъхнала“ и е най-трудно да се измисли тема за разговор.
Преди вечерта да напредне беше по-лесно. Ангела бъбреше за детството си на север, за юношеството, а след третата халба спомена и брат си: две години по- млад от него, археолог и особено даровит любител на природната фотография. Момчето починало преди година. Заблуден изстрел в гората, а дори не бил сезонът за лов на лосове. Бил в неизвестност седмици наред, когато на трупа се натъкнал някой, излязъл да бере горски плодове. Дупка от куршум в тила. Така и не се намерили сведения за стрелеца, нито дори куршумът. Спомням си как в този момент отпуснах ръка върху неговата, стиснах я за кураж, а Ангела вдигна очи към моите, при което сърцето ми затанцува ча-ча-ча.
Лежи по корем, прокарвам ръка по гърба и задните му части.
Той трепва, съвсем интуитивно, и се случва точно това, от което съм се опасявал. Непринудено, с какво само усещане за престорена спонтанност, досущ като по някакъв мимолетен импулс, той присяда и заопипва за дънките си, приглажда светлите къдри от челото, а пулсът ми галопира, понеже отвъд устните му в този миг се заражда тъкмо онова изречение, което не искам да чувам.
АНГЕЛА
Еке е дребен и тъмен - на вид от онези, които традиционно наричат зубрачи. Подстрижката му е кофти, носи дебели очила, а що се отнася до телесната конструкция: тесни рамене, къси крака, малко широк задник. Изобщо не е мой тип.
Квартирата му е облицована с книги. Растат по стените, като покриват всичко, подобно на пъстра маса мъх и се опитват да се разпрострат извън заделеното им място, протягайки ръбести пипала към первазите на прозорците, масите, столовете и пода. Не можеш да направиш и две крачки, без да се препънеш в книга. Дори стените в антрето, тоалетната и. миниатюрната спалня не се виждат от лавици. Джобните издания се нижат по рафтовете си на дълбочина от две паралелни редици. Естествено, насред книжната джунгла се мъдри мониторът на компютъра му. Еке е фен на PC, а аз имам Мак, та с напредването на вечерта се впуснахме в ожесточено-ликуващ спор относно превъзходството на двете машини - аз разказах до един известните ми вицове за Бил Гейтс и настоявах, че Майкрософт е свил всичките си смислени идеи от Епъл, като в края на краищата изпаднахме в невъздържано, компенсаторно заяждане, тъй като вметнах мимоходом, че едва Уиндоус 98 направи възможно включването на няколко монитора към един компютър, докато в случая на Мак тази опция на операционната система, която е незаменима за нас, обработващите снимков материал, бе налична още години по-рано. Цялата ни дискусия представляваше едновременно кавга и флирт, същинска любовна балада, съставена от шегички и надменни забележки, точно както ми се случи няколко години по-рано с един съвършено неустоим млад фотограф и въпроса за съответните преимущества на Никон и Канон.
Тръгвам из хола на Еке, разхождам се, оглеждайки гърбовете на книгите - налага се да вървя, но не мога, не намирам думи, с които бих отърсил от тила си подобния на термопластично лепило поглед.
Песи никога досега не е оставал сам цяла нощ.
- Тук не свети от чистота - оправдава се той, когато прокарвам пръст по редиците гърбове и от тях пада прах. - Но в някаква степен се опитвам да поддържам ред. Веднъж изживях нещо травмиращо...
Подсмихвам се и заставам пред витрина, чието стъкло крие някои наистина стари книги. Еке е отворил комбинация между антиквариат и магазин за компютърни аксесоари, но по думите му, голяма част от книгите в крайна сметка свършвали у дома. Младите компютърни маниаци най-много да купят комиксите на Петри Хилтунен от отдела с книгите, обяснява ми.
- Тогава живеех в Писпала, в каменния сутерен на еднофамилна къща. Евтина дупка за беден студент. Отопление на дърва и всичко останало. Там на практика нямаше кой знае какво място за съхранение - два смешни, тесни шкафа, няма къде да си сложиш чашите за кафе, стъклените чаши и прочее. После в боклука от къщата открих две парчета талашит, та от тях и няколко тухли скалъпих нещо подобно на полици за плота на мивката.