ПРИКАЗКИ ЗА ТРОЛОВЕ
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА ФИНСКОТО ЛИТЕРАТУРНО ДРУЖЕСТВО 1990.
РАЗКАЗАНИ ОТ РАТАЯ РОПЕ ХОЛМАН, ХАУКИВУОРИ,1884
Веднъж, по вечеря, в една къща пристигнали лоши хора. Престорили се на пътници и помолили да ги приютят за през нощта. Стопанинът обаче рекъл:
- Толкова тесен е подслонът ни, и дума не може да става за нощуване. Имаме си обаче плевничка край гората; ако склоните, лягайте там.
Злосторниците отишли в барачката, но я виж ти - на сутринта у дома се прибрал трол, който се бил заселил там. Хванал се тролът да рови в торбите на лошите и да тъпче месо в устата си. Като видели това, злосторниците викнали на стопанина:
- Ей, старче, махай я тая черна котка с пискюла на опашката!
Стопанинът се престорил, че не чува брътвежа им и си останал в постелята. Единият ревнал отново:
- Махай я, старче, тая черна котка с пискюла на опашката, или аз ще я пропъдя!
Стопанинът не обелил и дума. Злосторниците пак ревнали на два пъти:
- Марш, марш! - и рекли да хванат трола, ала и той не бил обикновена котка, та не минало време и лошите се принудили да тътрят към полето през прозореца.
Седем години по-късно един от тях пристигнал в същото село. На ръба на полето той попитал децата:
- Още ли живее у вас оная черна котка с пискюла на опашката?
Децата отвърнали:
- Още!
А злосторникът повече не дръзнал да наближи къщата.
МАРТЕС
Отново поглеждам монитора, зуумвам и се хващам, че си поемам дълбоко дъх.
- Дявол да го вземе - върти се в устата ми, безгласно и натъртено.
Божичко, струваше си, струваше си.
Микаел грее някъде зад рамото ми - толкова е близо, че усещам топлината, която излъчва бедрото му, и ми става неудобно. Извъртам се на работния си стол, може би твърде рязко.
- На Фотошоп ли го направи?
- Да - отвръща ми.
Клатя глава, усмихвам се противно на волята си и забелязвам, че моята усмивка своевременно се отразява на неговото лице - запалил съм го, сякаш съм натиснал ключ.
- Същински факир. Не личат никакви снадки, колкото и да се взирам. Даа, може би около свръзката между опашката и панталона леко се е замазало, но за да го различиш, трябва да разполагаш с моя професионален ястребов поглед.
Микаел криви лице, смутен е.
- Е, защо не. Нали съм ги виждал такива. Просто се заснемат добри кадри с животни, после нацеждаш някой модел в дънките и го караш да заеме горе-долу същите пози, сканираш всичко и готово. Нали. Определено си свършил страхотна работа.
- Е, не ми отне чак толкова време.
- Все така скромен. А снимките на трола са от архива на зоологическата градина в Ехтери, или?
Микаел се засмива нервно - вицът е стар, знае го. Винаги, когато в агенцията се роди идея за реклама с каквото и да било животно, било то мечка, къртица или пингвин, а някой вземе да се вайка откъде ще вземем филмов материал или снимка, все ще му се каже „от архива на зоологическата градина в Ехтери“, дори да става дума за бял носорог.
- Нали няма да си имаме проблеми с авторските права за тези снимки? Трябва да си сканирал оригиналните фотоси на трола от някой международен архив с материали от природата... Но тези не са заснети, клечейки в някое гюме край мършата на елен. Откъде ги свали?
Микаел ми разказва, че имал брат, който правел снимки за някаква фотографска агенция, природен фотограф, ходил на излет в руската част на Карелия, където се срещат повече тролове. Там пък някакъв местен игор открил звяра в нелегален капан за мечки и братчето цъфнало на мястото, преди да довършат животното. Да, историята обяснява невероятния фокус на снимките, усещането за близост на кадрите и факта, че пред обектива не е попаднал никакъв храсталак. Иначе Микеланджело е изчистил и подсилил фотосите тъй виртуозно, че изглеждат като правени в студио, при това е добавил и леки сенки, на вид толкова естествени, дявол да го вземе.
- Правата?
Микаел продължава, изплюва нещо твърде бързо и оправдателно, но нищо чудно, явно подозира какво съкровище е напъхал в компютъра ми на въпросния диск. Тези снимки си били техни, на него и братчето му, сделка помежду им, ответна услуга за някаква стара работа, изобщо нямало нужда да се забърква фотографската агенция. И заплащането можело да се уреди чрез фирмата на Микаел - брат му пожелал така по някакви данъчни съображения. Мен не ме интересува друго, освен снимките скоро да са наши с пълните авторски права, с пълните права, за Бога.