- Е, иначе какво ще кажеш за тях? - бузите му се покриват с деликатна руменина - свенлив е като млада булка. В очите му пламти ужасяващ глад за признание.
- Съвсем окей са си.
Микаел очевидно се е надявал на нещо повече, ana сега най-важното е да го играя хитро. Схване ли докрай какво е тупнало в скута ни, ще се усети и ще ми ревне за такъв хонорар... Е, най-вероятно бих могъл да му го изплатя, но няма никаква причина да го правя, ако се разминем и с по-малък.
- Сигурно ще можете да ги използвате? - в гласа му вече звучи искрена паника и осъзнавам, че е време да нанеса смъртоносния удар. Слагам ръка на рамото му, тежко, мъжкарски и целенасочено.
- Разбира се, че ще можем да ги използваме. Поне като една от опциите - в очите на Микаел трепва пламъкът на надеждата, надежда, която не е насочена само към снимките и парите.
- Мислех си също, че темата е актуална, всички вестници пращят от онези истории за дивите зверове в градовете и... сякаш вече е добила публичност, страховете на хората и цялата подета дискусия, и...
Бедничкият, мисля си, дори няма нужда да ги продаваш. Вече са купени.
- Хайде да си вземем кафе и да обсъдим тоя въпрос с парите - ръката ми насочва Микаел извън стаята, а той едва не преплита крака в опита си да ходи така, че тя да не падне от рамото му по-бързо отколкото се налага.
АНГЕЛА
Сядам в бара, поръчвам си бира, а сърцето ми още препуска от щастие и вълнение.
Ти успя, Песи, ти успя, нашепвам тихо. Аз те съблякох, аз те облякох, заедно сме съвършени.
ОТКЪС ОТ ДНЕВНИКА С НАБЛЮДЕНИЯ НА ЮРЬО ЛУКОНЕН,
ГРАНИЧАР ОТ СУОМУССАЛМИ, ХОЙКАВАРА 1981
Петък 10.07.1981
В 18:20 ч. дойдох в колибата и залепих на покрива тиксо против комари. Гарваните бяха при мършата. Кукувици кукат близо до къщата; направих няколко снимки. Гарваните приключват угощението си около 21 ч. и оттогава в района е тихо като в гроб. 22:50 ч. - слънцето е толкова ниско, че върховете на дърветата край езерото леко червенеят от светлината му. 23 ч. - виждам трол, който идва да се храни. Едър мъжкар. Бавно наближава мършата, от време на време спира да се ослуша. Тролът застава в сенките на дърветата, не ми се удава да го прихвана добре с визьора. С особено бързи скокове се озовава право при трупа, къса месо от ребрата и тозчас го тъпче в устата си. Светлината е толкова слаба, не правя снимки. После започва да отделя по-голямо парче от мършата, служи си прецизно с ноктите на предните си лапи. Все пак решавам да се пробвам с апарата. Първото щракване на затвора приковава животното, а второто го кара да се изправи внезапно. Изчезва в гората с парчето си месо с такава скорост, че запечатвам само няколко сивкави кадъра. Будувам до призори, но тролът не се връща.
Събота 11.07.1981
През нощта проверявам мършата на няколко пъти, има ли нещо - няма. Надявах се да прихвана на фокус някоя женска с малко тролче, такива снимки никой не е правил досега. Ала вчерашният мъжкар бе единствената награда от наблюдението ми.
Неделя 12.07.1981
Все още нищо. Добре разбирам, че онзи мъжкар с остър слух, който бе подплашен от шума на затвора ми, няма да се върне, ала си мислех, че някой друг екземпляр би се отклонил насам.
Понеделник 13.07.1981
Капо. Само две кукувици около колибата, а в 21 ч. три гарвана дойдоха да се нахранят. Отлетяха към езерото Хартикалампи в 21:45.
Вторник 14.07.1981
Пристигане в хижата в 19:30. Ранната вечер определено е твърде светла за трола, но край мършата се навърта мечка. Край лявото ѝ око - обезкосмена област с размери около 4 см, подута е, поради което окото почти се е затворило. По ръба му отпред - някаква бяла тъкан, на дясната буза - следи от нокти. Мечката яде и се оттегля около 20:20 ч. В 23:00 пристига мечка II. Може би троловете не биха дръзнали да наближат мършата сега, след като мечките са я надушили.
АНГЕЛА
Ала когато се прибирам у дома, опиянен от щастие, вратата е открехната, а Песи го няма.
ПАЛОМИТА
Торбата ми тежи от радост и дрънчи от неподчинение. Купих котешка храна, този път различна от предишната. Бих искала да знам как се чувства тролът. И Микаел. Събирах бутилки и дребни монети и купих консервата с различен касов бон, за да не може Пенти...