Съживяването на историите и драматичната им хипер- болизация в Китиля бързо формират селски култ, съпътстван от издигане в социалната йерархия за способните да докажат, че някой от предците им или дори те самите са си имали работа с тролове. Сведенията за фактическото съществуване на трола с един замах превръщат легендите и преданията в достоверни истории, а свързаните с тях хора - в „народа на хийси“, или „племето на хийси“, почитани и вдъхващи страх получародеи.
Църквата се обезпокоява от сатанинската секта в Китиля, едва когато тя действително започва да наподобява религиозна секта. Някои от смятащите се за представители на народа на хийси вече избягват църквата и посещаването на църковните храмове, понеже един от най-разпространените митове, свързани с тролове, разказва как избягали по-навътре в дивата пустош заради християнската вяра и най-вече погнати от звъна на църковните камбани. Около каменните могили, представяни в преданията за техни жилища, започват да се появяват жертвени дарове по подобие на сейдите от лапландската култура. Хората, принадлежащи към народа на хийси, вече функционират като неофициални водачи на общността, чиито съвети се търсят както по общи, така и по лични дела. Следователно според култа от Китиля троловете са смятани за някакви горски божества, които човекът от нехайство е прогонил навътре в гористата пустош, но те сякаш притежават способността при среща с хората да им предават част от своята свръхестествена аура. Към вярванията спада и един съществен аспект, характерен изключително за легендите от Китиля: повтарящата се в историите човешка находчивост, попречила на трола да навреди на срещналия го. Следователно народът на хийси е двойно въздиган: те са получили привилегията да встъпят в контакт с природното божество, като при това са се измъкнали живи.
Ерики Неселиус също узнава за култа към хората на хийси и предприема кратко пътуване до Китиля, за да обърне местните в правата вяра. Успехът му като цяло е оскъден, но все пак съумява да постигне едно: жителите на Китиля дълго били тормозени от реномето си на слуги на дявола. Добавете към това и факта, че очевидно точно поради тази им слава в областта се разпространява слаба вълна, напомняща за „нормалния“ сатанизъм чак до 80-те години на XX век. От мисленето на дяволския народ само по себе си и до днес са останали ясни следи в региона на Китиля и на други места в Лапландия, особено сред най-старите възрастови групи.
АНГЕЛА
Мислех си, че след атаката и удара целият щеше да се тресе, но не, съвсем скован е, скован като дървена кукла, не усещам дори диханието му, а когато прегръщам Песи, когато го притискам в обятията си и го люшкам на ръце, вдишвам на дълбоки глътки, примесени с хлипане; когато, отвъд ръкавите на палтата, през висналите лиани с шевове на тренча, виждам как кръвта шурти от скалпа и бузата през пръстите на олюляващия се Мартес и капе по пода, в същия този миг осъзнавам, че връзката ни е оголена пред Мартес, връзката между мен и него, между мен и Песи, в най- чистия възможен дестилат.
МАРТЕС
Трол. Истински жив трол. Ама че съм будала.
Ето ги и тях, въплътени в образи, Върховите постижения на годината и Златният стандарт, и наградите EPIC А, и каквото там си пожелаем. В антрето на Микаел на ръба на площад Пюникинтори.
Върховите постижения на годината и Златният стандарт, и наградите EPICA се изпаряват яко дим, ако това излезе наяве. Кампанията ще бъде анулирана, ако вдругиден гръмне в заглавията на Вечерните новини.
Искам си кампанията пък.
Студено ми е, макар сърцето ми все още да препуска със сто удара в минута.
Когато вратата се затръшва зад гърба ми, мога да се обзаложа, че Микаел дори не поглежда към мен, толкова плътно е притиснал лице в черната грива на тоя урод, диша го, тоя звяр, вцепенен, черен, катранена кукла.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН