Сега още по-въодушевено поддържам идеята за изключителната важност да се излекуваш от съзависимост. И въобще сега съм по-въодушевена. Благодарение на пътя, който извървях, станах по-спонтанна, приех напълно женствеността си и научих много нови неща - за границите, гъвкавостта и как да използвам собствените си сили. А също и за любовта. Уча се да уважавам мъжете. Взаимоотношенията ми с хората станаха по-пълноценни. Някои от тях се промениха.
Най-значителната промяна в живота ми е загубата на моя син Шейн. Както може би сте чули или прочели, през февруари 1991 г., три дни след дванадесетия му рожден ден, миличкият ми Шейн, който заемаше такава голяма част от живота и работата ми, загина при злополука със ски в Алпите.
Научавам много неща за смъртта и живота.
Израснах и се промених. Забелязвам, че приятелите ми също израстват и се променят. Много от вас ми писаха за собствената си промяна и израстване.
Все още полагам усилия да изживявам пълноценно чувствата си, да повярвам в процеса, през който преминавам, в моя собствен път и в моята Висша сила. Понякога все още изпитвам страх. Понякога забравям и се опитвам да контролирам всичко. Ако не си дам сметка навреме, се случва да ме обземат натрапчиви мисли.
И въпреки че вече от години книгата ми е сред бестселърите, най-честият въпрос, който журналистите и много други хора все още ми задават, е: „И все пак, какво точно означава съзависимост?”
Други неща пък не са се променили, или поне не много. Аз все още отказвам да приема себе си за специалист и да бъда смятана за „гуру”. Все още обаче имам желание да споделям с вас това, което виждам и в което вярвам.
Въпреки че някои неща изглеждат така, сякаш не са се променили, всъщност всичко непрекъснато се променя. Съзнанието ни - и като личности, и като общество - се е издигнало на по-високо ниво. Започваме да осъзнаваме, че жените имат душа, а мъжете - чувства.
А пък аз навлизам все по-дълбоко в собствения си оздравителен процес - толкова дълбоко, колкото дори не съм и възнамерявала.
Нямам представа доколко книгите ми са допринесли за това издигане на съзнанието ни и доколко то пък е оказало влияние върху книгите ми. Но съм благодарна, че имам възможност да бъда част от всичко, което се случва.
За мен е чест да бъда участник в едно движение, вдъхновявано от хора като Ан Уилсън Шеф, Джон Брадшоу, Патрик Карнс, Ърни Аарсън и водено от хора като вас, моите читатели - истинските герои, които тихо и целенасочено работят върху собствения си оздравителен процес и най-вече, чрез личния си пример, предават посланието и на останалите.
В пътуванията си из страната се запознах лично с много от вас, от други получих писма. Благодаря ви за любовта, подкрепата и състраданието, които проявявахте през всичките тези години и най-вече през тежките и сурови месеци на 1991 г. след смъртта на Шейн.
Мнозина от вас ми писаха, за да ми кажат колко много съм им помогнала. Вие също много ми помогнахте и ме развълнувахте.
Наскоро получих писмо от една жена, която ми съобщаваше, че е прочела всичките ми книги и от години се възстановява от своята съзависимост. „Искам обаче да науча още - твърди тя. - Искам да навляза по-дълбоко в проблемите на съзависимостта си. Моля ви, напишете повече по въпроса.”
Може би не е необходимо да навлизаме по-дълбоко в проблемите на съзависимостта си. Бихме могли, вместо това, да се впуснем в собствения си живот. Бихме могли да запомним и да използваме всичко онова, което сме научили за пристрастяването, съзависимостта и злоупотребата. Би трябвало да се посветим изцяло на любовта си към Бога, себе си и другите, като проявяваме състрадание и спазваме определени граници. Би трябвало да се отдадем изцяло на вярата си в Бога, самите себе си и собствения си процес.
Това ще означава, че сме готови за следващата стъпка. Пристигнали сме навреме и на нужното място. Може да ни се има доверие, а и ние можем да имаме доверие в Бога. Все още сме в състояние да оставяме нещата сами на себе си и да изпитваме благодарност. Така че - горе главите и отворете сърцата си. И да видим какво следва.
МЕЛЪДИ БИЙТИ
Въведение
За първи път се запознах с хора, страдащи от съзависимост, в началото на шестдесетте години. По това време онези, които бяха тормозени от поведението на други хора, все още не се наричаха сьзависими, а пристрастените към алкохол и наркотици не бяха определяни като зависими от химични вещества. Въпреки че не знаех какво означава съзависими хора, аз знаех кои са те. Самата аз бях алкохоличка и пристрастена към различни вещества, съсипвах живота си и допринасях за появата на други съзависими около себе си.