Реагирайки, ние се лишаваме от своята собствена, дадена ни от Бога способност да разсъждаваме, чувстваме и действаме в съответствие с личните си интереси. Оставяме другите да определят кога да бъдем щастливи, кога да се чувстваме спокойни и кога - разстроени. Те решават какво да говорим, правим, мислим и чувстваме. По този начин предоставяме правото си на лично спокойствие на прищевките на околните. В крайна сметка, заприличваме на лист хартия по бреме на буря, запращан насам и натам, в зависимост от посоката на вятъра.
Ето и един пример за начина, по който много често реагирам. Имам две малки деца и работя вкъщи. Понякога, докато аз си седя в кабинета, те се разбесняват из другите стаи - бият се, тичат нагоре-надолу, разхвърлят къщата, изяждат и изпиват всичко, което успеят да намерят в кухнята. Първата ми инстинктивна реакция е да им изкрещя нещо от сорта на: „Веднага престанете!”, след което продължавам да им се карам още известно време. Реакцията ми сякаш идва от само себе си. Оказва се, че ми е по-лесно да постъпя по този начин, отколкото да си направя труда да изляза от кабинета, да мина през цялата къща и да се кача на горния етаж. По-лесно ми е да се развикам, вместо да се замисля как всъщност бих искала да постъпя в конкретната ситуация. Проблемът е, че от крясъците и виковете полза няма. Пък и този начин на реагиране изисква доста повече усилия, отколкото изглежда на пръв поглед. От него гърлото ми преграква, а децата се научават как могат да ме накарат да си седя в кабинета и да крещя.
От реагирането в повечето случаи няма полза. Реагираме прекалено прибързано, остро и импулсивно. Когато сме в това емоционално състояние, рядко можем да постъпим по най-добрия начин, А най-забавното в случая е, че въобще не сме длъжни и никой не иска от нас да правим каквото и да било тъкмо в този момент. И въобще - малко са нещата, с които не бихме се справили по-добре, ако сме спокойни. Рядко можем да оправим положението, изпадайки в ярост, макар в много случаи да ни се струва, че ситуацията изисква тъкмо това.
Защо тогава постъпваме по този начин?
Обикновено реагираме, защото сме разтревожени и се опасяваме от това, което е станало, може да стане или става в момента.
Мнозина от нас реагират на всяко нещо като на кризисна ситуация, тъй като са преживели толкова много подобни ситуации, че този тип реакция се е превърнала в навик.
Реагираме, защото смятаме, че нещата не трябва да стават по този начин.
Реагираме, защото се чувстваме така, сякаш нещо не ни е наред.
Реагираме, защото повечето хора реагират.
Реагираме, защото смятаме, че трябва да реагираме.
Това обаче не е така - не сме длъжни.
Не трябва да се страхуваме толкова много от хората. Те са просто човешки същества, като нас самите.
Не трябва да изпадаме в ярост. Това не върши работа. Когато сме спокойни, ние разполагаме със същата информация и същите средства, които са ни достъпни, когато
сме побеснели и разконцентрирани. Всъщност тогава разполагаме с повече ресурси, тъй като умът и емоциите ни са свободни да действат по най-добрия възможен начин.
Не трябва да се лишаваме от способността си да мислим и чувстваме заради когото или каквото и да било. Никой и не иска това от нас.
Не трябва да приемаме нещата (себе си, събитията, околните) толкова сериозно. Ние обикновено преувеличаваме важността на чувствата, мислите, действията и грешките си. Постъпваме по същия начин с чуждите чувства, мисли и действия. Казваме си, че положението е ужасно, непоносимо, трагично, че е дошъл краят на света. Вярно е, че много от нещата, които се случват около нас, са тъжни, изключително неприятни и противни, но единственото нещо, което може да бъде наречено края на света, е самият край на света. Чувствата са важни, но не бива да забравяме, че това са само чувства. Мислите също са важни, но и те са просто мисли - през главата на всеки от нас минават доста различни разсъждения, които освен това подлежат на промяна. Всичко, което казваме и правим, всичко, което казват и правят другите, има значение, но светът не зависи от едно конкретно изявление или действие. И ако е от изключителна важност нещо да бъде направено или казано, не се притеснявайте - това ще стане. Бъдете по-ведри. Дайте възможност на себе си и на другите да действат, да говорят, да бъдат такива, каквито са - човешки същества. Дайте възможност на живота си да следва своя естествен ход. Дайте си възможност да му се наслаждавате.