Постоянната грижа за другите е едновременно и действие, и нагласа. За някои от нас това се превръща в роля, в подход към цялостния ни живот и към хората около нас. Убедена съм, че поемането на грижа за някого е тясно свързано с мъченичеството (роля, която съзависимите често са обвинявани, че играят) и с угодничеството (също нещо, в което често ни обвиняват). Мъчениците, според Ърни Ларсън, „обикновено оплескват нещата”. Ние изпитваме нужда да пожертваме собственото си щастие и щастието на други хора в името на някаква неизвестна кауза, която определено не изисква подобна жертва. На подмазвачите, твърди Ларсън, не може да се има доверие. Ние лъжем околните. И тъй като постоянно се грижим за другите, ние не полагаме никакви грижи за самите себе си.
Най-интересното нещо при поемането на грижата за другите е да се научим да го разбираме и да си даваме сметка кога всъщност го правим - за да можем да престанем да го правим.
Можем да се научим да разпознаваме ситуациите, в които спасяваме някого. Отказвайте да влизате в ролята на спасители. Не позволявайте на другите да ви спасяват. Поемете отговорността за себе си и дайте възможност на другите да направят същото. Независимо дали ще променим нагласите, житейските обстоятелства, поведението или съзнанието си, най-доброто нещо, което можем да направим, е да се освободим от ролята на жертви. А жертвите сме самите ние.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
1. Тази задача може да ви отнеме малко повече време, но ако грижата за околните е причина за проблемите ви, това вероятно ще се окаже пробив в порочната система. Вземете лист хартия и опишете подробно нещата, които смятате за свое задължение - в работата, по отношение на децата, по отношение на приятелите и по отношение на брачния си партньор или интимен приятел (или приятелка). След това, също така детайлно, избройте задълженията на хората около себе си. Ако имате общи отговорности с някой друг, напишете какъв процент, според вас, би трябвало да се пада на всеки. Ако например съпругът ви ходи на работа, а вие сте избрали да се грижите за домакинството и работите на половин ден, определете осигуряването на какъв процент от финансите на семейството е ваше задължение и за каква част от домакинската работа отговаря мъжът ви. Може би ще се изненадате с колко извънредни задължения сте се нагърбили и колко малко отговорности сте оставили за другите. Възможно е също да откриете, че сте били прекалено заети с чуждите работи и сте занемарили някои от истинските си задължения.
2. Запознайте се с ролевия триъгълник на Карпман и помислете как протича този процес в собствения ви живот. Когато забележите, че сте влезли в ролята на спасител, наблюдавайте внимателно какво се случва и как се променят емоциите ви. Ако усетите, че се чувствате използвани и възмутени, дайте си сметка за спасителната акция, която сте провели преди това. Опитайте се да избягвате ролята на спасител. Отказвайте, когато не искате да правите нещо. Вършете онова, което желаете. Не гадайте какво искат и от какво имат нужда околните. Вместо това, настоявайте да ви казват направо какво биха желали да направите за тях. Започнете да искате директно нещата, от които имате нужда. Отказвайте да поемате чужди отговорности. Когато престанете да полагате излишни грижи за другите, първоначално някои от тях може да се почувстват ядосани или разочаровани, тъй като са свикнали да разчитат за много неща на вас. Вие сте променили стереотипа, разклатили сте лодката. Това означава, че вече ще имат повече работа и няма да могат да ви използват. Обяснете им какво правите и им дайте възможност да поемат отговорност за чувствата си. Може би по-късно ще ви бъдат благодарни за това. Възможно е дори да ви изненадат - често пъти хората, за които сме най-убедени, че не са в състояние да се грижат за себе си, се оказват напълно способни на това, стига да престанем да го правим вместо тях.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Независимост
„Какво става с мен? – питаше се тя. -