Видях хора, които се опитваха да манипулират околните, тъй като се оказваше, че това сякаш е единственият начин да се свърши нещо. Работех с хора, които говореха със заобикалки, тъй като системата, в която живееха, изглежда не бе в състояние да приеме искреността.
Работех с хора, които смятаха, че полудяват, тъй като бяха вярвали в толкова много лъжи, че не можеха да се ориентират в действителността. Видях хора, които бяха така погълнати от проблемите на другите, че нямаха време да открият и да се справят със собствените си неприятности. Те бяха толкова всеотдайно и често пъти разрушително загрижени за някой друг, че забравяха да се погрижат за себе си. Съзависимите се чувстват отговорни за толкова много неща, тъй като хората около тях са ужасно безотговорни - те просто обират луфта.
Видях наранени и объркани хора, които се нуждаеха от утеха, разбиране и информация. Срещах хора, превърнали се в жертва на алкохолизма, въпреки че те самите не пиеха. Видях жертви, които отчаяно се бореха да придобият някаква власт над своите мъчители. Те се учеха от мен, а аз се учех от тях.
След известно време възгледите ми за съзависимостта започнаха да се променят. Осъзнах, че съзависимите не са по-ненормални или по-болни от алкохолиците. Те обаче са също толкова, ако не и по-наранени. Не са стигали до ръба на агонията, но са изтърпели болката без обезболяващия ефект на алкохола, на някакъв друг наркотик, или пък на някое от специфичните състояния, достигани от хората с компулсивни разстройства. (Компулсия - трудно контролируем импулс, стремеж, нагон да се прави нещо. В съчетание с натрапливостта, компулсията е същностна част от пристрастяването.) А болката от това да обичаш човек, забъркал се в сериозни неприятности, може да бъде наистина ужасна.
„Чувствата на партньора, който е пристрастен към някакво вещество, са силно притъпени, а болката на незлоупотребяващия е двойно по-силна, облекчавана единствено от гнева и спорадични фантазии” - твърди Джанет Джеринджър Уойтиц в статия, публикувана в книгата „Съзависимостта - една новопоявила се тема”.
Съзависимите са трезви в буквалния смисъл на думата, тъй като са преминали трезви през всичко онова, което е трябвало да преживеят.
Не е чудно, че съзависимите са толкова откачени - та кой не би бил, ако живееше с хората, с които живеят те?
За страдащите от съзависимост никак не е лесно да получат информацията и практическата помощ, от която се нуждаят и която заслужават. Трудно е да убедиш един алкохолик (или човек с някакъв друг проблем) да потърси помощ. Още по-трудно е да убедиш един съзависим - човек, който изглежда сравнително нормален, но не се чувства така - че има проблем.
Съзависимите преживяват своите страдания в сянката на болния си близък. Дори и когато се възстановяват, това отново остава някак на по-заден план. Доскоро повечето консултанти (каквато съм и аз) не бяха наясно какво могат да направят, за да помогнат на такива хора. Понякога те бяха обвинявани, понякога бяха пренебрегвани, а понякога от тях се очакваше да се оправят просто така - като по чудо (една остаряла нагласа, която не върши работа при алкохолиците и е също толкова безполезна при съзависимостта). Рядко се случваше някой да се отнася към съзависимите като към личности, които се нуждаят от помощ, за да решат проблемите си. Още по-рядко им се предлагаше индивидуална програма за възстановяване, пригодена специално за техните проблеми и тяхната болка. А самата същност на алкохолизма и останалите компулсивни разстройства е такава, че превръщат в жертва всеки засегнат от болестта, така че от помощ се нуждаят дори и онези, които не пият, не вземат наркотици, не играят комар, не преяждат и преодоляват компулсията.
Ето защо написах тази книга. Тя се появи в резултат на изследванията, които провеждах, на личния и професионалния ми опит и на огромния ми интерес към тези проблеми. Книгата изразява едно лично, на места предубедено мнение.
Аз не съм експерт и това не е специализирана книга, предназначена за експерти. Независимо дали човекът, под чието влияние сте си позволили да попаднете, е алкохолик, комарджия, работохолик, престъпник, човек с хранително или сексуално разстройство, бунтуващ се юноша, невротичен родител, друг съзависим или някаква комбинация от изброените неща, тази книга е за вас - съзависимия.
В нея не става въпрос за това как да помогнете на алкохолика или на човека с някакъв подобен проблем, макар че ако вие се чувствате добре, вероятността той или тя да се възстанови също се увеличава. По проблема за това как да се помага на алкохолика са написани множество добри книги. В тази обаче се говори за вашата най-важна и вероятно най-често пренебрегвана отговорност - да се грижите за себе си. В нея става въпрос за това какво да направите, за да се почувствате по-добре.