2. Грижете се и закриляйте изплашеното, уязвимо и клето дете, което се крие във вас. То вероятно никога няма да изчезне, независимо колко уверени в себе си се чувствате. Всяка стресова ситуация може да го накара да заплаче. Дори всичко да е наред, то може да се появи и да поиска да му обърнете внимание, точно когато най-малко го очаквате.
Във връзка с това искам да ви разкажа един свой сън, който е много показателен. Сънувах, че едно малко деветгодишно момиченце е оставено само вкъщи за няколко денонощия. Късно през нощта то започва да обикаля наоколо, но без да създава някакви сериозни проблеми. Сякаш търси нещо и се опитва да запълни часовете на очакване. Детето просто не иска да остава само вкъщи след падането на нощта. Самотата го плаши. Когато майката се връща, съседите й се оплакват, че момиченцето постоянно обикаляло из квартала без надзор. Майката се ядосва и започва да крещи на дъщеря си: „Казах ти да си седиш вкъщи. Предупредих те да не създаващ проблеми.” Детето не отговоря нищо и дори не се разплаква. То просто стои, забило поглед в земята, и мълчи. Накрая тихо казва: „Мисля, че ме боли коремът.”
Не се карайте на това клето дете, когато не иска да остава само в тъмното или когато е изплашено от нещо друго. Не трябва да му позволявате да решава вместо Вас, но и не бива да го пренебрегвате. Вслушвайте се в думите му. Позволете му да поплаче, когато има нужда от това. После го утешете и се опитайте да разберете от какво се нуждае.
3. Спрете да търсите вашето щастие в другите. Източникът на собственото ви щастие и благополучие не е в тях, а във вас самите. Научете се да концентрирате вниманието и енергията си върху себе си.
Престанете да се фиксирате върху другите. Успокойте се и се обърнете към себе си. Не търсете така неистово одобрението и признанието на околните. То просто не ви е необходимо. Трябва ви единствено вашето собствено одобрение. Вие разполагате със същите ресурси да бъдете щастливи и със същата свобода на избор, както и другите. Открийте и използвайте вътрешния си резерв от добро самочувствие, благополучие и душевен мир. Взаимоотношенията с другите могат да ви бъдат от полза, но сами по себе си те не са източник на щастие. Трябва да създадете собствен център на емоционална сигурност вътре в себе си.
4. Можете да се научите да разчитате на себе си. Може би околните са ви отказвали помощта си, но Вие трябва да започнете да си помагате сами.
Не пренебрегвайте себе си, нуждите, желанията, чувствата, живота си и всички онези жизненоважни за съществуването ви неща. Обещайте си, че винаги ще си помагате. Можете да си имате доверие. В състояние сте да се справяте добре със събитията, проблемите и чувствата, с които се сблъсквате. Можете да се доверите на чувствата и преценките си. Можете да решавате проблемите си. Можете да се научите да живеете и с нерешените си проблеми. Трябва да се доверявате на единствения човек на когото винаги бихте могли да разчитате - на самия себе си.
5. Освен на себе си, можете да разчитате и на Бога. Той е с вас и не ви е изоставил. Религиозната вяра може да ни даде огромна емоционална сигурност.
Ще ви разкажа една история, от която ще стане ясно какво имам предвид. Това се случи по времето, когато още живеехме в квартал с лоша слава. Късно една вечер ми се наложи да изляза. За да стигна до колата, трябваше да мина по пътеката зад къщата ни. Страхувах се, затова помолих съпруга ми да гледа от прозореца на втория етаж, за да ми се притече на помощ, ако се случи нещо. Той се съгласи и аз излязох навън. Когато пристъпих в тъмното - далеч от сигурността на дома, ме обзе страх. Погледнах през рамо и видях, че мъжът ми ме гледа, той беше там. Изведнъж страхът изчезна и аз се почувствах сигурна и уверена. Тогава ми хрумна, че благодарение на вярата си в Бога мога да открия в себе си същата увереност и сигурност, тъй като знам, че той внимателно следи живота ми. Оттогава много разчитам на тази сигурност.
Някои съзависими започват да си мислят, че Бог ги е изоставил. Ние сме изпитали толкова много болка и сме изтърпели толкова много лишения, че накрая ни идва да извикаме: „Къде е Бог? Защо го няма? Защо позволи това да се случи? Защо не ми помага? Защо ме е изоставил?”
Бог не ни е изоставил. Работата е там, че самите ние сме изоставили себе си. Той е там и се грижи за нас. Но очаква да му съдействаме, като се грижим и сами за себе си.