Когато казвам, че трябва да се погрижим за себе си, нямам предвид този тип поведение. Грижата за собствената личност е определена нагласа към себе си и собствения си живот, която предполага поемане на отговорност за собствените действия. Това означава, че съм отговорна за живота, който водя. Означава, че съм отговорна за духовното, емоционалното, физическото и финансовото си благополучие. Отговорна съм за откриването и задоволяването на собствените си нужди. Отговорна съм да разрешавам проблемите си или да се науча да живея с онези, които не съм в състояние да реша. Отговорна съм за избора, който правя. Отговорна съм за това, което давам и което получавам. Отговорна съм и за това, да си поставям цели и да ги постигам. Отговорна съм доколко се наслаждавам на живота и всекидневните си занимания. Отговорна съм за това, кого обичам и как изразявам любовта си. Отговорна съм за начина, по който се държа с другите, и за начина, по който позволявам те да се държат с мен. Отговорна съм за желанията и стремежите си. Цялостната ми личност и всеки аспект от моето съществуване са нещо важно. Аз струвам нещо, животът ми има значение. Мога да имам доверие в чувствата си. Разсъжденията ми са правилни. Ценя желанията и потребностите си. Не заслужавам и няма да позволя да бъда използвана и унижавана. Имам права и съм длъжна да ги отстоявам. Решенията, които взимам, и начинът, по който ще се държа оттук нататък, ще отразяват искреното ми самоуважение и ще бъдат съобразени с отговорностите, които имам към себе си.
Решенията ми също така ще бъдат съобразени с отговорностите ми към другите - към брачния партньор, децата, роднините, приятелите. Ще се опитам да си дам сметка и да преценя какви точно са тези отговорности. Ще се съобразявам също така с правата на хората около себе си - правото им да живеят живота си по най-подходящия според тях начин. Няма да нарушавам правото на другите да се грижат за себе си и те също би трябвало да уважават моите права.
Грижата за себе си предполага отношения на взаимно уважение. Тя означава да се научим да живеем отговорно.
Означава да позволим на другите да водят живота, който са си избрали, стига да не ни пречат да живеем така, както ние желаем. Грижата за себе си съвсем не е нещо толкова егоистично, колкото го смятат някои хора, но не е и чак толкова безкористно, за колкото го обявяват повечето съзависими.
В следващите глави ще стане въпрос за някои конкретни начини за полагане на грижи за себе си - поставяне на цели, справяне с чувствата, прилагане на програмата Дванадесет стъпки и други. Убедена съм, че полагането на грижи за себе си е изкуство. Това изкуство включва една фундаментална идея, която мнозина не са усвоили: трябва да предоставяме на себе си онова, от което се нуждаем.
Първоначално това може да се окаже твърде стряскащо за нас самите и за семейната ни система. Повечето съзависими не са свикнали да искат онова, от което имат нужда. Много от тях дори не знаят или не са мислили за това какво всъщност искат и от какво имат нужда. (В тази книга използвам понятията нужди и желания като взаимозаменяеми. Смятам, че и двете неща са важни и ще се отнасям към тях с еднакво уважение.)
Често съзависимите погрешно смятат, че потребностите им са нещо маловажно и че не трябва да говорят за тях. Някои дори са убедени, че потребностите им са нещо лошо или погрешно и затова са се научили да ги потискат и изтласкват извън съзнанието си. Те нямат навика да си дават сметка от какво имат нужда и да се вслушват във вътрешния се глас, тъй като това и без друго няма значение - потребностите им така или иначе ще останат неудовлетворени. Съзависимите обикновено не знаят как да задоволяват нуждите си по подходящ начин.
Съвсем не е трудно и аз смятам, че бързо можем да се научим как да предоставяме на себе си онова, от което се нуждаем. Методът е прост - във всяка една ситуация бихте могли да се отделите и да се запитате: „Какво трябва да направя, за да се погрижа за себе си?”
След това е необходимо просто да се вслушаме в себе си и в своята Висша сила. Съобразявайте се с това, което чувате. Трябва да прекратим безумието да се наказваме за нещата, които чувстваме, мислим и желаем. Глупаво е да не се съобразяваме с това, което всъщност представляваме и да не се вслушваме във вътрешния си глас. Имате ли идея по какъв начин действа с нас Бог? Както казах по-рано, съвсем естествено е да смятаме, че той ни е изоставил - та нали ние постоянно пренебрегваме сами себе си. Необходимо е да се отнасяме по-нежно и с повече разбиране към собствената си личност. Ние сме не просто човешки същества, а сме създадени с идеята да бъдем човечни. Ако се научим да проявяваме състрадание към себе си, вероятно ще успеем да се отнасяме с истинско съчувствие и към други те. Вслушвайте се в думите на вътрешния си глас - той най-добре знае от какво имате нужда.