Выбрать главу

Може би трябва да се позабързате, за да стигнете навреме за някаква среща. Или пък е необходимо да пона­малите темпото и да си вземете един ден отпуска. Може би имате нужда от малко физически упражнения или от повече сън. Може би ви трябва малко усамотение или пък точно обратното - да бъдете сред хора. Дали пък не е необходимо да си намерите работа? А може би трябва да работите по-малко. Може би имате нужда ня­кой да ви прегърне, да ви целуне, да ви разтрие гърба.

Понякога да си дадем онова, от което се нуждаем, озна­чава да си осигурим някакви удоволствия - почерпка, нова прическа, нова рокля, нови обувки, нова играчка, посещение на театрална постановка или пътуване до Бахамските ос­трови. Понякога означава, че имаме нужда да поработим. Може би трябва да премахнем или да развием у себе си ня­какво качество; да направим нещо за взаимоотношенията си с някого; а може би имаме нужда да се заемем със задъл­женията си към околните или към самите себе си. Да пре­доставим на себе си онова, от което се нуждаем, не озна­чава само да си правим подаръци. Това изисква да извършим необходимото, за да започнем да живеем отговорно, без да се товарим с прекалено много задължения, но и без да пре­небрегваме всичките си задължения.

Човек има различни потребности, които се променят е всеки изминал ден и дори във всеки един момент. Усещате ли странното безпокойство, което е неизменен спътник на съзависимостта? Може би имате нужда да посетите сбирка на „Ал-Анон”. Обзети ли сте от негативни и отчай­ващи мисли? Може би имате нужда да прочетете някаква вдъхновяваща или мотивираща книга. Притеснявате ли се за някакъв здравословен проблем? Може би имате нужда да отидете на лекар. Ако пък децата са прекалено буйни и ви създават неприятности, вероятно трябва да изработите някакъв план за затягане на дисциплината в семейството. Може би околните постоянно потъпкват правата Ви? То­гава сигурно трябва да установите някакви по-твърди гра­ници. Може би стомахът ви се е свил на топка от напре­жение и различни емоции? Справете се е тях. Може би има­те нужда да се отделите, да намалите темпото, да нане­сете някакви корекции, да се намесите, да започнете нова връзка или да подадете молба за развод? Всичко зависи от вас. От какво смятате, че имате нужда?

Освен че трябва да започнем да предоставяме на себе си онова, от което се нуждаем, ние трябва да започнем да съобщаваме на околните какво искаме от тях. Това е част от грижата за собствената личност и от превръ­щането ни в отговорни човешки същества.

Както казва преподобният Фил А. Хансън, занимаващ се с проблемите на съзависимостта, да предоставяме на себе си онова, от което имаме нужда, означава да се пре­върнем в свой личен консултант, довереник, духовен нас­тавник, партньор, най-добър приятел и опекун в това ново и вълнуващо начинание - да заживеем собствения си живот. Стремежът ни е да започнем да вземаме решения въз основа на фактите от действителността и в съот­ветствие със собствените си интереси; да се съобразява­ме със задълженията си към околните, тъй като именно така постъпват хората с чувство за отговорност; да не забравяме, че задълженията ни към нас самите също са важни. Целта ни е да започнем да вземаме решенията си без чувството, че сме „длъжни” да правим нещо. Нужно е да се научим да вярваме в себе си. Ако се вслушваме в себе си и в своята Висша сила, няма опасност да бъдем подве­дени. За да си осигуряваме онова, от което имаме нужда, и за да се научим да живеем с мисъл за себе си, е необходи­ма вяра. Нужна ни е достатъчно вяра, за да продължим да съществуваме. Необходимо е да правим поне нещо малко всеки ден, за да започнем да се придвижваме напред.

Когато се научим да се грижим за себе си и за задоволя­ването на нуждите си, ние ще започнем да се отнасяме по-снизходително към грешките си и да се поздравяваме, в случай, че се справяме добре. Ще приемаме спокойно факта, че с някои неща се справяме доста посредствено, а с други - направо зле. Това също е част от живота. Ще се научим да се шегуваме със себе си и е човешките си сла­бости, но няма да се смеем, когато имаме нужда да си поп­лачем. Ще се отнасяме сериозно към себе си, но не прека­лено сериозно.