Прочетете онова, което сте написали досега в дневника си. Как се чувствахте, докато пишехте тези неща и изливахте душата си?
Хайде да поиграем на играта „Какво би станало”. Какво би станало, ако точно в този момент можехте да изпитате каквато си поискате емоция, без това да ви прави лош човек? Какво щяхте да почувствате? Напишете нещо по въпроса.
Намерете някой човек, с когото се чувствате сигурни, който е добър слушател, проявява разбиране и не се опитва да играе ролята на спасител, и обсъдете честно и открито чувствата си с него. Изслушайте разказа за собствените му чувства, без да давате оценки и без да се опитвате да се грижите за него. Ще откриете колко приятен може да бъде подобен разговор. Ако не познавате никого, с когото бихте се чувствали сигурни да направите това, присъединете се към някоя подкрепяща група.
ЧЕТИРИНАЙСТА ГЛАВА
Гняв
- Какво мразиш толкова много в мен? -
пита съпругата си един мъж,
след като шест месещ не е близвал алкохол.
- Всичко. - отвръща му тя със свиреп блясък в очите.
Анонимен източник
Години наред почти никога не изпитвах гняв. Плачех. Чувствах се наранена. Но гняв? Не, не и аз.
Когато започнах да се възстановявам от съзависимостта си, вече се чудех дали някога няма да съм гневна.
Джанет Уойтиц сякаш е описвала мен в следния откъс от книгата си „Брак в криза”: „Превръщаш се в непреклонна и недоверчива личност. Яростта напълно те поглъща и дори не си в състояние да намериш някакъв отдушник. Всеки, който влезе в къщата ти, може да усети вибриращия ти гняв. От него няма измъкване. Нима някой някога е предполагал, че ще се превърнеш в такава зловеща „праведница”?”
Гневът присъства в живота на почти всеки човек. Децата изпитват гняв, юношите изпитват гняв, възрастните изпитват гняв. Много често гневните чувства играят незначителна роля в живота ни и не представляват някакъв проблем. Ние просто изпускаме парата и преставаме да се ядосваме. Захващаме се отново със собствените си работи и всичко е наред. При съзависимите нещата обикновено не стоят по този начин, особено ако сме се обвързали с някой алкохолик, наркоман или човек с друг подобен проблем. В тези случаи гневът може да завладее огромна част от живота ни. Той би могъл да се превърне в начин на живот. Алкохоликът е побеснял, ние сме побеснели, децата са побеснели и кучето е побесняло. Всички са завладени от постоянна ярост. Никой никога не успява да изпусне достатъчно пара. Дори и да не крещим, дори и да се преструваме, че не сме ядосани, ние сме изпълнени с негодувание. То се чете в погледа и в жестовете ни. Враждебността се е спотаила в нас и само дебне за удобна възможност да излезе на повърхността. Понякога гневът избухва като бомба, но дори и след това не се изчерпва. Алкохоликът заявява: „Как смееш да се отнасяш с такова ожесточение към мен? Аз съм най-важният тук. Аз мога да изпитвам гняв към теб, но не и обратно.” Съзависимият отвръща: „След всичко, което съм направил за теб, ще негодувам срещу поведението ти, когато си поискам.” Съзависимият обаче скрито си мисли: „Може би той е прав... Как се осмелявам да изпитвам такова ожесточение към него? Може би не съм съвсем наред, щом се чувствам по този начин.” И така, ние нанасяме поредния удар върху самочувствието си, добавяйки и малко вина. Гневът не изчезва. Проблемите остават нерешени, а ядът продължава да бушува в нас.
Дори когато благодарение на Бога човекът до нас престане да пие или започне да се освобождава от някакъв подобен проблем, гневът обикновено остава. По това време той вече е достигнал връхната си точка. Никой, включително и самият алкохолик, не е в състояние да понася повече цялата тази лудост. Понякога ситуацията даже се влошава. Съзависимият може би за първи път си дава сметка, че няма вина за всичко това. Той дори би могъл да изпита ново чувство на гняв поради факта, че до този момент е приписвал на себе си отговорността за проблема. За начало вероятно е най-безопасно съзависимата личност да не потиска и да изрази открито яда си. По-късно ситуацията ще се уталожи достатъчно, за да успеем да си дадем сметка колко ядосани сме били и все още сме. Това вероятно ще предизвика нови конфликти. След като вече е станал нов човек, алкохоликът сигурно ще иска да започне на чисто - без някой постоянно да вади кирливите му ризи от миналото.
Ето защо алкохоликът казва: „Как смееш да се ядосваш точно сега? Нали започваме нов живот!”
А съзависимияш отвръща: „Ти така си мислиш. Аз тепърва започвам.”
В такива случаи съзависимият прибавя към и без това ниското си самочувствие и към вината, която изпитва, още една потайна, мъчителна мисъл: „Той е прав. Как мога да чувствам гняв тъкмо сега? Би трябвало да съм изпаднал във възторг и да съм благодарен. Явно нещо не е наред с мен.”