И тогава всички се чувстват виновни заради гнева си. След което пък започват още повече да се ядосват заради вината, която изпитват. Чувстват се измамени и разгневени, тъй като решаването на проблема е алкохола не е донесло удовлетворението, на което всички са се надявали. Оказва се, че това не е повратната точка за един нов, по-щастлив живот. Не се самозаблуждавайте. Ситуацията действително се е подобрила. Всичко е много по-хубаво, когато човекът до вас е спрял да пие. Трезвеността обаче не е вълшебно лекарство за гнева и проблемите във взаимоотношенията ви. Предишният гняв отмира, но на негово място се появява нов, който подклажда огъня. Вече не можем да обвиняваме алкохола или съответното проблемно поведение, макар често пъти да правим именно това. Алкохолът или наркотикът не могат повече да бъдат използвани като лекарство за гневните чувства. Често пъти съзависимите са лишени дори от съчувствието и грижата на приятелите си, от които така се нуждаят. Та нима не е чудесно, че човекът до нас е престанал да пие или че проблемът е решен? Какво ни става, чудим се ние. Не можем ли да простим и да забравим? Наистина, какво ни става?
Макар че гневът е често възникваща емоция, справянето с него съвсем не е лесно. Повечето съзависими не са се научили да работят върху гневните си чувства, тъй като околните просто са им показвали как се справят с гнева, но не са ги обучавали, А и най-често хората ни показват съвсем неподходящи начини, тъй като и самите те не са сигурни как точно става това.
Понякога получаваме и добри съвети, като например: „Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни...” „Не търсете разплата.” Повечето от нас не са в състояние да се придържат към тези напътствия. Ние много често ги тълкуваме като: „Не изпитвай гняв.” Някои съзависими не са сигурни какво е отношението им към това чувство. В повечето случаи те имат съвсем погрешна представа за него.
Най-разпространените митове за гнева са следните:
Не е редно да изпитваме гняв.
Гневът е загуба на време и енергия.
Добрият, праведен човек никога не изпитва гняв.
Ако сме обзети от гняв, трябва веднага да се отървем от него.
Ако се ядосаме, ще загубим контрол и просто ще се побъркаме.
Хората ще ни изоставят, ако им се ядосаме.
Другите хора са длъжни никога да не изпитват гняв към нас.
Ако някой ни се е ядосал, сигурно сме извършили нещо нередно.
Ако околните изпитват гняв към нас, значи ние сме виновни за това и сме длъжни да се погрижим за чувствата им.
Ако ние изпитваме гняв към някого, значи той е виновен за това и е длъжен да се погрижи за чувствата ни.
Ако изпитваме гняв към някого, това означава, че връзката ни е изчерпана и трябва да се разделим.
Ако сме ядосани на някого, това означава, че трябва да накажем този човек, задето ни е вбесил.
Ако сме ядосани на някого, това означава, че човекът трябва веднага да престане да се държи по този начин, за да можем да се успокоим.
Когато сме ядосани, трябва да ударим някого или да счупим нещо.
Когато сме ядосани, трябва да крещим и да се караме с хората.
Ако изпитваме гняв към някого, значи вече не го обичаме.
Ако някой изпитва гняв към нас, значи вече не ни обича.
Грях е да изпитваш гняв.
Можем да изпитваме гняв само ако имаме основателна причина за това.
Много от хората, участващи в програми като „Анонимни алкохолици”, смятат, че в никакъв случай не трябва да изпитват гняв по време на възстановителния си процес. Идеята, застъпена от този вид програми, е, че хората трябва да се научат да се справят веднага и по подходящ начин с гнева си, преди той да се е разраснал до зловредно постоянно негодувание.
Съзависимите обикновено се страхуват от собствения си гняв и от гнева на околните. Може би някои от нас вярват в един или повече от изброените митове, а може би имат някакви други причини да изпитват страх от гнева. Възможно е някой да ни е ударил или по друг начин да е злоупотребил с нас в яда си. Възможно е самите ние да сме ударили някого или по друг начин да сме му навредили, докато сме били ядосани. Понякога самата енергия, която блика от човек, изпаднал в ярост, е доста стряскаща, особено пък ако този човек е пиян.
Ние обикновено реагираме и на собствения си, и на чуждия гняв. Това е провокираща емоция, която даже може да бъде заразна. А повечето съзависими са изпълнени с нея до краен предел. Изпълнени сме с гнева, който е част от реакцията на печал. Обзети сме и от гнева, свързан с фазата на преследване от процеса на спасяване или грижа за другите. Мнозина от нас се заплитат и не могат да се измъкнат от този ъгъл на триъгълника. Случва се да бъдем завладени от неоправдан гняв, който може да бъде напълно безпричинен или предизвикан от реактивно, апокалиптично мислене - всички онези „длъжен съм да...”, „това е ужасно”, „аз никога...”, „той винаги...” Постоянно оправдаваме гнева си с аргументи от типа: „Кой не би побеснял, ако някой постъпи с него по този начин.” Чувството на гняв често служи за прикритие на болката и страха ни. Тъгата и уплахата обикновено се превръщат в гняв, а повечето от нас са ужасно огорчени и уплашени. Вината също може да бъде източник на гняв. Независимо дали са оправдани или безпочвени, угризенията лесно се превръщат в гневни чувства. Съзависимите, разбира се, разполагат с почти неограничени количества и от чувство за вина. Колкото и да не ви се вярва, същото се отнася и за алкохолиците. Те просто се справят по-добре с превръщането на вината в гняв.