— Колко ми липсваш! — промълви той, следвайки с устни ръката си.
Никол трепереше като в треска. Пред очите й се появиха цветни кръгове. Искаше да разкопчае жилетката му, но не съзнаваше какво прави, устните и ръцете му я зашеметяваха, не можеше да мисли и за най-простото нещо, ръцете не й се подчиняваха.
Развеселен от несръчността й, Клей се отдръпна от нея, и се справи сам с копчетата. Очите й бяха затворени, плътните й гъсти мигли лежаха като тъмна ивица върху лицето й. Той погали бузата й и проследи с пръст очертанията на устните й… Обожанието му прераства в лудо желание. Бързо хвърли всички дрехи от себе си.
Никол лежеше по гръб, е подпряна на едната ръка глава и гледаше отраженията на пламъците по неговите мускули. Прокара треперещи пръсти по гърба му. Клей се извърна към нея — гол, целият светло злато и тъмен бронз.
— Красив си — прошепна тя и се усмихна.
Той я целуна отново, смъкна роклята й надолу и сграбчи гладкото тяло. Опипваше го, изучаваше го, като че беше нещо непознато.
— Клей — простена тя и се впи в него, зашеметена и подлудяла от все по-бързите жадни тласъци на тялото му в нея. — Клей…
Докато най-после всичко се превърна в едно огромно огнено слънце, тя извика дрезгаво и падна на гърдите му, изнемощяла, люлееща се бавно от вълните на кръвта, пулсираща в цялото й тяло.
— Значи да сме наясно, госпожо! — Едрият млад мъж умело изстреля точно в краката й кафявата си тютюнева плюнка. — Искате да ви направя бебе, нали така? Не искате да ви дам някое от моите, дето сме ги народили, а да ви измайсторя ново, така ли?
Бианка стоеше с изправен гръб пред него, полагайки усилия да издържи погледа му. Не се бе наложило да пита и да разпитва дълго — веднага й посочиха Оливър Хаутърн, човек, готов на всичко, стига жената да е добра, и човек, който умее да си държи езика зад зъбите. Първоначално мислеше да му предложи пари, за да отведе Никол във Франция, но Хаутърн не бе човек като Саймънсови, надали би извършил престъпление.
След несполучливия си опит да накара Клей да спи с нея, Бианка реши, че трябва да предприеме нещо в тази насока, ако не иска да претърпят крушение всичките й планове и надежди за бъдещето. Не след дълго Клей щеше да разбере, че всъщност не го държи в ръцете си с изфабрикуваната заплаха за Никол. Необходимо й е да роди! Независимо как ще се уреди това.
— Да, мистър Хаутърн. Искам да имам дете. Осведомих се за семейството ви и изглежда сте много плодовити…
— О, осведомихте се, така ли? — ухили се той, оглеждайки я така, като че ще я купува. Пълнотата на младата жена не го отблъскваше, напротив, той обичаше едрите, със здрав гръб, пъргави и не се жалят в кревата… Тази жена обаче май не бе от игривите, надали се бе и опитвала някога, та това го притесняваше.
— Значи така, решили сте, че тия Хаутърнови, макар че не умеят да гледат тютюн, поне деца могат да правят, така ли?
Тя кимна кратко. Колкото по-малко разговаря е него, толкова по-добре.
— Естествено, от вас се очаква да пазите тайна. Пред обществото аз никога не ще призная, че съм ви виждала. Очаквам и от вас да се държите така.
Оливър я разглеждаше развеселен. Беше набит, як мъж, с малко крива усмивка — единият му преден зъб бе отчупен. На него тази работа му се виждаше невероятна — застанала жената и му предлага пари да я оправи!.. По-право да я оправя дотогава, докато забременее… Сякаш е разплоден жребец и му водят кобила. Виж ти, как могат да се печелят пари…
— Ясно, мадам! Както кажете вие, така ще е. Ще се правя че не съм виждал нито вас, нито детенцето. Но трябва да ви предупредя: моите и шестте като че са ми откъснали главата.
Точно така му се пада на Клей! Ще трябва да признае за свое дете, което явно прилича на друг. Детето ще е набито и ниско, да видим тогава какво ще каже Клей със своите дълги източени крайници.
— Така, разбрахме се! — каза Бианка и на лявата й буза се появи трапчинката. — Можете ли да се срещнете с мене утре в три часа зад работилницата за дъбене на кожи в плантацията Армстронг?
— Армстронг ли казахте? Какво, да не би Клей да го няма в правенето на деца?
Бианка настръхна.
— Нямам намерение да отговарям на каквито и да било въпроси. Спестете си любопитството!
— Дадено! — изстреля Оливър и се озърна предпазливо. Намираха се на един страничен път, на около четири мили от плантацията Армстронг. Бианка бе посочила мястото в бележката, изпратена до него. Той протегна ръка и докосна рамото й, но тя отскочи като опарена: