Навън въздухът бе чист и упоителен. Все още прелитаха снежинки и оставаха по миглите й. Никол вдигна качулката, тъмната кожа обрамчи лицето й и го направи още по-прозрачно.
— Какво става тук? — попита Уес, щом Никол тръгна до него. Айзък, Джени и близнаците започнаха бой със снежни топки. — Мислех, че между теб и Клей всичко е наред, още от забавата у Елън. И после, като те прибрахме от острова, а то…
— Ще се оправи — каза тя уверено. — Просто трябва да мине малко време.
— Сигурно пак е замесена Бианка?
— Моля те, нека по-добре да говорим за тебе! Какво правите двамата с Травис?
— Какво правим ли, ходим си взаимно по нервите. Самотията е страшно нещо. Травис се кани да върви напролет в Англия и да си търси жена.
— В Англия? След като има толкова хубави млади жени в околността.
Уесли сви рамене.
— Това му казвам и аз. Но си мисля, че покрай тебе много му се повишиха претенциите. Аз лично предпочитам да почакам за тебе. Ако на Клей не му дойде умът, в най-скоро време ще се опитам да те отнема от него.
— Моля те, не говори така! — прошепна тревожно тя. — Може би съм малко суеверна.
— Но ще се съгласиш, че в цялата тази работа има нещо гнило, не е ли така?
Очите на Никол се напълниха със сълзи.
— Толкова съм уморена и… не съм виждала Клей от седмици. Не зная какво прави. Започвам да се страхувам, че се е влюбил отново в Бианка и не иска да ми го каже.
Уесли сложи ръка около раменете й и я притегли към себе си.
— Преуморена си, и от работа, и от отговорността, която си поела. Но не бива да се страхуваш, че Клей не те обича. Как можеш изобщо да помислиш, че той е в състояние да изпитва някакво чувство към такава вещица като Бианка? Фактът, че тя живее под неговия покрив, а ти тук, свидетелства само за това, че той сигурно има някакви идиотски основания да го прави. — Той замълча. — Сигурно е нещо за твоята безопасност, друга причина не мога да измисля. Няма какво друго да задържи Клей далеч от тебе.
Тя тихо изхълца и сложи глава на рамото му.
— Той ли та каза? — подсмръкна тя.
— Каза нещо, но не много. Хайде, ела сега да помогнем на близнаците да си направят снежен човек! Или по-добре, хайде да се състезаваме чий снежен човек ще стане по-хубав!
— Добре — усмихна се Никол и избърса сълзите с опакото на ръката си. — Ти се отнасяш към мене, като че ли съм им връстница.
Уесли я целуна но челото и каза възторжено:
— Да, но какво дете само! Хайде да почваме преди да са изгребали всичкия сняг!
Един глас, идващ откъм реката, ги накара да вдигнат глави.
— Хей, има ли някой вкъщи?
Уес и Никол се обърнаха и тръгнаха към пристана. Към тях идваше възрастен, набит мъж, с незаздравяла рана на лявата буза. Беше облечен в моряшки дрехи, с моряшка торба през рамо.
— Госпожо Армстронг? — каза той като ги наближи. — Не ме ли помните? Аз съм доктор Доналдсън от «Принц Нелсън».
Стори й се познат, наистина, но не можеше да си припомни къде го е виждала.
В ъгълчетата на очите му се появиха ситни бръчици и той прибави засмян:
— Признавам, че условията, при които се запознахме, не бяха най-щастливите, но виждам, че всичко е завършило добре! — Той протегна ръка на Уесли. — Вие сте Клейтън Армстронг, предполагам?
— Не — каза Уес, ръкувайки се любезно с непознатия. — Аз съм съсед на Клейтън, Уесли Станфорд.
— О, разбирам. В такъв случай навярно все пак ще имате нужда от мене. Много се надявах, че всичко ще тръгне добре. Искам да кажа, при тази малка наша дама, толкова мила и хубавка, би трябвало… искам да кажа…
— Вие сте докторът от кораба! — извика Никол. — Моят свидетел!
— Да, същият! — ухили се докторът. — Щом пристигнахме в Англия, ме настигна вестта, че трябва да се връщам във Вирджиния, тъй като съм единственият свидетел, който може да удостовери при какви странни обстоятелства бяхте принудена да сключите брак… И ето ме, пристигам при първа възможност. Упътиха ме към мелницата. Изненадах се, защото бях тръгнал за плантацията Армстронг… Не знаех дори кого да диря в мелницата. Но все пак реших да мина първо тук.
— Радвам се, че сте го направили. Гладен ли сте? Мога да ви приготвя малко бъркани яйца с бекон, имаме и боб…
— Чудесно! Няма да се оставя да ме молите.
По-късно, когато тримата седяха на масата и разговаряха, докторът им разказа за капитана на «Принц Нелсън» и неговия първи помощник Франк, и двамата загинали в морето, когато плавали обратно за Англия.
— Аз отказах да тръгна отново с тях след онази история с вас. Би трябвало да им попреча, вярно е, но знаех, че те веднага ще си намерят друг свидетел. А освен това знаех какъв е законът и че един такъв брак лесно може да бъде анулиран. Знаех също, че съм единственият свидетел и ще ви потрябвам, ако речете да разтрогнете брака си.