«Не си дете!» — помисли Никол, но машинално покри с ръка гърдите си.
— Адвокатът ми изпрати книга с английски закони, които, боя се, са в сила и в Америка. Съществуват различни основания за обявяването на един брак за невалиден. Например невменяемост или невъзможност да създадеш поколение… Но предполагам вие сте умствено и физически здрава? — Очите му отново се плъзнаха към това проклето деколте.
Никол се усмихна.
— Смятам, че да.
— Остава тогава само казусът, че сте била принудена да сключите този брак. — Тон вдигна ръка да не го прекъсва. — Въпросът е, как да се докаже принудата. Трябва да имаме човек, присъствал на венчавката, който да потвърди под клетва, че сте била принудена насила.
— Не е ли достатъчна моята дума? Или вашата? Самият факт, че не съм Бианка Мейлисън вече доказва, че съм била накарана насила.
— Ако бяхте си послужила с името на Бианка, а не с вашето, щяхме да имаме достатъчно основание. Но аз видях брачното свидетелство. Издадено е на името на Никол Куртален. Така ли е?
Тя отново си спомни как се бе съпротивлявала на мъжете в капитанската каюта.
— А докторът? Той се отнесе мило с мене. Не може ли той да свидетелства?
— Мисля, че може. Работата е в това, че той се намира на борда на друг кораб и пътува за Англия. На същата онази фрегата, която товареха, когато пристигнахте. Изпратих човек след него, но може да минат месеци, докато го намерят. Без свидетел не можем да пледираме за анулиране. — Клейтън допи останалото шери и остави чашата си на ръба на писалището. Явно бе казал всичко, което бе възнамерявал да й съобщи, и сега само я наблюдаваше мълчаливо. Никол сведе очи и заразглежда ръцете в скута си.
— Значи засега вашите ръце са вързани с този брак?
— Не само моите, но и вашите. Джени ми разказа, че сте искали да купите ателие и сте работили нощем, за да съберете пари. Зная, че моите извинения не могат да ви обезщетят в случая, но все пак ви моля да ги приемете.
Никол стана, опряла ръка на облегалката на креслото.
— Разбира се, че ги приемам. Но бих искала да ви помоля за нещо. — Тя го погледна и с изненада установи, че той отбягва погледа й, като че иска да скрие нещо от нея.
— Стига да мога да ви услужа, с удоволствие ще го сторя.
— Тъй като ще се наложи да остана известно време в Америка, трябва да си потърся някаква работа. Не познавам никого тук. Бихте ли ми съдействали да си намеря някакво място. Образована съм, говоря четири езика, бих могла да бъда гувернантка…
Клей рязко стана и се отдалечи на няколко крачки.
— За това не може да става и дума! — отсече той. — Независимо от това при какви обстоятелства се е стигнало до този брак, пред закона вие сте моя съпруга и не ще позволя да се трепете като слугиня и да бършете носовете на някакви сополанчета! Не! Ще останете тук, докато докарам този доктор. А след това вече можем да поговорим за вашето бъдеще.
И по лицето й, и в гласа й се четеше искрена изненада:
— Вие да не се каните да планирате моя собствен живот?
В очите на Клейтън трепна весело пламъче.
— Може би. Но предполагам че го правя, защото се намирате под моя закрила.
Никол вирна брадичка.
— Не съм се поставила доброволно под ваша закрила. Ще бъда благодарна, ако можете да ми помогнете да си намеря работа. Имам доста задължения.
— Задължения?! Нима се налага да пазарувате, след като тук можете да получите почти всичко? Аз мога да ви поръчам от Бостън всякакви вноски стоки.
Той видя как тя нервно подръпна коприната на роклята си. Пресегна се и взе от бюрото си някакъв лист. Беше писмото, което тя му бе написала преди да напусне кораба.
— Разбирам. Навярно имате предвид дрехите си. Съжалявам, че бях толкова груб… — Той отново изглеждаше така, като че нещо го забавлява. — Тези дрехи са подарък за вас. Приемете ги, моля ви, както приехте и моите извинения.
— Това не мога да направя. Те струват цяло състояние.
— А времето, което ви отнемам, и неприятностите, които ви създавам, не струват ли също пари? Откъснах ви от дома ви, похитих ви в чужда страна, а на това отгоре се държах отвратително с вас. През нощта, когато пристигнахте, бях просто не на себе си от гняв и се боя, че темпераментът ми излезе по-силен от разума ми. Няколко дрешки са само едно скромно обезщетение за… грубостта ми. А и какво да ги правя? На вас те ще стоят много по-добре, отколкото на някоя закачалка в гардероба…
Никол го погледна с блеснали очи и направи реверанс. Понечи да стане и той бързо й подаде ръка. Пръстите му се сключиха върху китката й, топли и силни.