— Както виждам, раната на крака ви е по-добре.
Никол го погледна смаяна. Раната?… Откъде можеше да знае той за раната?
— Снощи… аз бях много изморена. Да не съм казала нещо нередно?
— Не си ли спомняте нищо?
— Помня. Помня как прогонихте кучетата и ме качихте на коня. Бях като мъртва от умора. Заспала съм.
Клейтън отново я огледа мълчаливо. Очите му се задържаха на устните й толкова дълго, че Никол усети, че се изчервява.
— Бяхте невероятна! — каза най-сетне той. — Не зная вие как сте, но аз умирам от глад! — Той все още я държеше за ръката, като че не възнамеряваше да я пусне. — Отдавна на масата ми не е седяла такава красива жена.
Пета глава
Докато Никол се преобличаше за вечеря, Маги продължаваше да трупа подноси върху голямата махагонова маса. Какво ли не донесе! Супа от раци, печени гълъби с люта оризова плънка, омари, пушена млада есетра, задушени зеленчуци, ябълково вино, френско вино… Никол се смая от това изобилие, но за Клейтън сякаш беше напълно в реда на нещата. Почти всичко, което поднесоха, идваше от собствената му земя или поне бе уловено на нея.
Точно сядаха на масата, външната врата се отвори с гръм и трясък и се разнесоха възбудени гласчета:
— Чичо Клей! Чичо Клей!
К лей хвърли салфетката на масата и с две крачки се озова до вратата на трапезарията. Никол го гледаше смаяна. Лицето му, което винаги бе толкова строго, се промени мигновено при звука на тези гласове. Не че се усмихваше — Никол не го беше чула да се смее, но не беше виждала у него и такова меко изражение на лицето. Той изведнъж се отпусна на коляно, разперил ръце към две дечица, които буквално кацнаха на гърдите му и метнаха ръчички около врата му. Клей се изправи, все още притиснал децата към себе си.
— Послушни ли бяхте? Добре ли прекарахте?
— О, да, чичо Клей! — Момиченцето бе вдигнало с обожание очи към него. — Мис Елън ми позволи да пояздя коня й. Кога ще ми купиш кон?
— Когато тези крачета станат достатъчно дълги, за да стигнат до стремето. — Клей се обърна към момченцето. Е, Алекс, мис Елън позволи ли и на теб да се качиш на коня?
Алекс сви рамене, като че за него това са съвсем маловажни неща.
— Роджър ме научи да стрелям с лък и истински стрели.
— Наистина ли? Той може да направи специален лък за тебе. — А ти, Манди? Искаш ли и ти лък и стрели? Истински?
Но Манди вече не чуваше чичо си. Тя бе вперила очи в Никол, а след това се наведе и «пошушна» така ясно, че би могло да се чуе чак до другия край на трапезарията:
— Коя е тя?
Клей се обърна с двете деца на ръце, и сега Никол можа да ги види по-добре. Близнаци явно, на около шест-седем години, с руси къдрици и раздалечени сини очи.
— Това е госпожица Никол — каза Клей, докато децата продължаваха да я гледат любопитно.
— Хубава е — заключи Манди, а Алекс потвърди думите й с тържествено кимване на глава.
Усмихната, Никол подхвана полите си и направи лек реверанс.
— Безкрайно ви благодаря, госпожице, господине!
Клей пусна близнаците и Алекс веднага се представи.
— Аз съм Александър Клейтън Армстронг — каза той вежливо, притиснал едната ръчичка към корема си, а другата прибрал зад гърба. Той се поклони и я погледна с искрящи очи. — Бих ви подал ръка, но това е… Как беше?
— Нередно — подсказа му Клей.
— Да — издекламира малкият — един джентълмен трябва да изчака дамата първа да подаде ръка.
— За мен е чест — каза Никол сериозно и протегна ръка, за да се ръкува с Алекс.
Манди поизбута леко брат си.
— Аз съм Аманда Елизабет Армстронг — каза тя и подгъна краче за реверанс.
— Охо, виждам, че вече сте тук!
Четиримата се обърнаха и видяха висока тъмнокоса жена, към четиридесетте, невероятно едра, с огромен бюст и святкащи черни очи.
— Можехте да почакате да се облека — продължи тя все още към децата. — Ами ако се бях изгубила без вас? — Тя се засмя и протегна ръка към Клей. — Не знаех, че имаш гости! — Бързо пристъпи към Никол, за да се представи — Аз съм Елън Бейкъс. Съседи сме. Живеем на пет мили надолу по реката… Близнаците ни бяха на гости за няколко дни.
— Никол Куртален… — Никол се поколеба и неволно се обърна назад към Клей.
— Армстронг — допълни бързо той. — Никол е моята съпруга.
Елън изненадано замълча, държейки все още ръката на Никол.
След това нададе радостен вик и притисна Никол към гърдите си.
— Толкова се радвам за вас! Не бихте могли да намерите по-добър мъж, разбира се, ако не решите да вземете моя! — Тя пусна Никол и се хвърли да прегръща Клей. — И да не ни кажеш нито дума! Такъв празник! За цялата област би било страхотно тържество! А и за тази къща, тук не са влизали хора, откакто Джеймс и Бет…