— Да, така. И воденичарят се върна, без да е продал брашното — подсказа й Клей.
— И каза, че трябва да бягаме, да направим нещо, за бога, да се спасяваме… Той много обичаше дядо ми. Но дядо само му се изсмя. В това време се разрази буря, но с нея дойдоха и онези хора от града. Аз бях на тавана, броях някакви чували и в светлината видях през прозореца, че идват. Носеха вили за сено и коси. Някои от тях познавах. Бяха си млели житото при нас.
Никол цялата трепереше. Клей я зави по-добре и продължи с безпощадните си въпроси:
— А дядо ти? И той ли ги видя?
— Той дотича по стълбите при мене на тавана. Казах му, че няма да го оставя сам да излезе срещу тях. Казах му го, защото нали и аз съм една Куртален… Казах му го… Но той грабна един празен чувал и го нахлузи върху главата ми. Сега аз съм била единствената, която остава… Говореше така, като че той вече е мъртъв. Ако съм го обичала, няма да мръдна от мястото си. Натрупа пълни чували около мене. Чух го да слиза по стълбата. Само минута след това те надойдоха, качваха се на няколко пъти. Бяха много близо…
Клейтън я целуна по челото и остана така, опрял буза до лицето й.
— Като се махнаха, аз се освободих от чувала и хукнах към прозореца да видя къде е дядо ми, добре ли е… И той беше там, на прозореца! Усмихваше ми се… Той беше там, не разбираш ли?
Клейтън я гледаше объркан.
— Не разбираш ли? Аз бях на тавана. Те бяха отсекли главата му И я носеха набодена на копие високо над главите си, като трофей… В светлината на светкавиците… той се усмихваше.
— О, боже! — простена Клей и я притисна към гърдите си, въпреки че тя се мяташе разплакана. Той я люлееше полекичка на коленете си, галеше косата й.
— Те убиха и мелничаря — продължи Никол машинално, като че не можеше вече да спре. — А жена му се нахвърли върху мен да тръгвам, да се махам, не можела да отговаря за живота ми. Заши три смарагда в подгъва на фустата ми и ме качи на един от корабите за Англия. Тези смарагди и медальонът бяха единственото, което ми остана от моето детство.
— Да, а след това попадна при Бианка и аз те отвлякох.
— Не говори така! Казваш го, като че целият ми живот е бил една катастрофа. Аз имах щастливо детство. Бяхме толкова много братовчеди! Толкова весело сме живели в имението!
Клей се зарадва, че тя се посъвзе. Надяваше се, че тази мъчителна изповед ще й се отрази благотворно.
— О, колко ли сърца си сломила! Всички ли бяха влюбени в тебе?
— Не, не! Нито един от тях. Един братовчед ме целуна, но на мене не ми хареса. Не желаех да ме целуват! Ти си единственият… — Тя млъкна, усмихна се и прокара бавно пръстче по очертанията на устните му. Клейтън целуна пръста й и тя го вдигна към очите си. — Каква глупачка е тази Никол!
— Защо глупачка?
— Защото цялата тази история е… толкова нелепа! Кара ландо из цирка и в следващия миг се озовава на кораб, разперил платна към Америка. След това я омъжват за човек, който решава, че е крадла… — Тя изглежда не забеляза как Клей потръпна и целият се сви. — Каква пиеса може да стане от това! Добрата героиня Бианка е сгодена за добрия герой Клейтън. Но коварната Никол разваля плановете им. Накрая истинската любов побеждава и Клейтън и Бианка се събират отново.
— А какво става с Никол?
— О, явява се един съдия и й издава документ, в който пише, че тя изобщо не е съществувала, и че времето, което е прекарала с добрия Герой, се… обявява за невалидно.
— Това по желание на Никол ли става? — пита той много тихо. Никол допря до устните си пръстчето, което той бе целунал.
— Горкичката глупачка Никол! Тя се влюбва в добрия герой. Не е ли смешно? Той дори не я поглежда, а тя е влюбена в него! Тя му предлага любовта си, а той говори за какво ли не, като че ще купува някаква кобила…
— Никол! — простена той.
Тя се закиска и се сви в ръцете му.
— Ти знаеш ли всъщност, че вече съм на двадесет? Половината от братовчедките ми се изпожениха преди да са направили и осемнадесет. Но аз винаги съм била различна. Те така казваха, че съм студена и безчувствена, че никой мъж няма да си загуби ума по мене.
— Не са били прави. Щом се освободиш от мене, ще се намерят най-малко сто мъже да молят за ръката ти.