— Изгаряш от нетърпение да се отървеш от мене, нали? Предпочиташ да си останеш с мечтата си за Бианка, отколкото с мене, нали? Глупава, грозна, невзрачна Никол, дето обича човек, който дори не предполага, че тя е живо същество…
Никол вдигна очи към него. Все още имаше някаква трезва частица от съзнанието й, която следеше ефекта от думите й. Клейтън се усмихна. «Той се смее!» Очите й плувнаха в сълзи.
— Пусни ме! Утре можеш да ми се надсмиваш, но сега не! — Никол започна да се боричка с него, за да слезе от коленете му.
Но той я задържа.
— Не се смея на тебе. Смея се, защото се нарече «невзрачна». Ти наистина го мислиш, така ли? Братовчедите ти са били прави да се отнасят с толкова голям респект към тебе. Защото твоят вътрешен заряд е наистина огромен!
— Моля те, пусни ме!
— Как е възможно една толкова красива жена да не знае силата си?! — Никол искаше да каже нещо, но той сложи пръст на устните й. — Чуй ме добре сега! Онази вечер на кораба, когато те целунах… — Той се усмихна на спомена и примижа. — Никоя жена не ме е целувала така! А после, като те видях изплашена до смърт от кучетата, разбрах, че съм готов да мина през огън и вода, за да ти помогна. Как не разбираш! Не виждаш ли как ми действаш?! Казваш, че не съм те поглеждал. Истината е, че аз никога не съм преставал да те гледам. За смях станах в плантацията със скалъпените оправдания, които си намирам, за да се връщам всеки ден вкъщи.
— О, ти надали знаеш, че аз живея тук! Наистина ли ме намираш хубава? Искам да кажа… моята уста? Нали красивите жени трябва да са руси и синеоки?
Клей се наведе очарован и я целуна нежно и продължително. Докосна с връхчето на езика си ъгълчетата на устните й, зъбите й, след това захапа като зрял плод устните й.
— Смяташ ли, че с това отговорих на въпроса ти? Толкова нощи оставах да спя на полето, за да намеря поне мъничко покой. Само като си помислех, че си в съседната стая, сън не ме хващаше.
— Може би е било най-добре да дойдеш в стаята ми — каза Никол прямо. — Мисля, че не бих те отблъснала.
— Това е прекрасно — прошепна той, докато целуваше ухото и врати й. — Защото тази нощ ще те любя, та ако ще и да се наложи да те изнасиля.
— О, Клей!.. — Ръцете й се плъзнаха около врата му. — Аз те обичам! Той я подхвана, изправи се заедно с нея и я понесе към леглото.
С треперещи ръце запали свещта на нощната масичка. Стаята се изпълни с уханието на мирта.
— Искам да те видя — каза той и посегна към нощницата. Дантелената платка бе закопчана с петнадесет дребни копченца.
Безкрайно бавно и внимателно Клей започна да ги разкопчава, едно по едно. Когато ръцете му докоснаха гърдите й, Никол затвори очи.
— Знаеш ли, че съм те събличал вече веднъж? Първата нощ, когато те спасих от твоите «вълци». Съблякох те и те оставих сама. Най-себеотрицателната постъпка през целия ми живот!
— Затова значи роклята ми лежеше разкъсана на пода.
Той смъкна дантелата от раменете й и плъзна жадна ръка към хълбоците й. Тялото й бе нежно, като изваяно. Гърдите — стегнати и пълни, талията — тънка. Клей се наведе, целуна корема й и потърка пламналото си лице в него.
— Клей — прошепна тя, забила пръсти в косата му — страх ме е!
— Непознатото винаги ни плаши — каза той, вдигна очи към нея и се засмя. — Виждала ли си досега гол мъж?
— Един от братовчедите ми, когато бяхме малки…
— Има известна разлика. — Клей стана от леглото и започна да разкопчава копчетата отстрани на панталона си, единствената дреха, която имаше на себе си. Когато панталона се свлече на пода, Никол вдигна очи и ги впери в лицето му. Той стоеше спокойно пред нея, но тя знаеше, че това е привидно.
Кожата на гърдите му бе бронзова от слънчевия загар. На светлината на свещта мускулите му изписваха като въжета. Никол плъзна очи към краката му — силни прасци, мускулести бедра. Веднага ставаше ясно, че това е човек, който прекарва часове върху коня. Никол върна смело поглед към лицето му и прочете очакването, изписано върху него. Събра кураж и погледна към слабините му, но онова, което видя, не я изплаши. Това беше Клей, човекът, когото обича! Тя издаде някакъв лек гърлен стон на облекчение и очакване и отвори прегръдките си за него.
— Ела! Ела при мене! — прошепна тя.
Усмихнат, Клей се отпусна до нея на леглото.
— Усмивката ти е толкова хубава — каза Никол и го погали с пръсти по брадичката. — Може би някой ден ще ми обясниш защо толкова рядко я показваш.
— Може би — каза той нетърпеливо, преди да сложи устните си върху нейните.