Все още усмихната, тя се обърна към отсрещната стена, където бе камината. И изведнъж усмивката й се стопи. Над камината висеше огромен портрет на Бианка! Бианка, във възможно най-привлекателната за нея поза, малко по-слаба, отколкото я знаеше Никол. Косата с цвят на пчелен мед бе причесана назад, а къдриците, тежки и плътни, падаха по голите й рамена. Тъмносините очи сияеха, устата бе леко разтворена в усмивка — закачлива и сладка, каквато Никол никога не бе виждала у нея.
Замаяна, Никол се приближи към камината. На мраморната плоча имаше малка червена барета от кадифе. Колко често бе виждала Бианка с тази барета! До нея бе поставен златня гривна, и нея бе виждала на Бианкината ръка. Надписът от вътрешната страна на гривната гласеше: «На Б. с любов К.»…
Никол се люшна назад. Портретът, шапката, гривната — всичко това заедно вече означаваше твърде много! Ако не знаеше как стоят нещата, би сметнала дори, че това е нещо като олтар, като светилище в памет на някой починал.
Как би могла да се пребори с това?
През изтеклата нощ той не бе отронил ни дума за любов. Всъщност бе говорила само тя. О, проклет да е! Той много добре знаеше как й действа и най-малкото количество алкохол. Това бе станало пословично в семейството им — всички се забавляваха с това, че било достатъчно да капнеш и няколко капки алкохол в чашата на Никол, за да узнаеш всичките й тайни…
Не, от днес вече няма да допуска такова нещо! Тази сутрин тя трябва да се опита да спаси и малкото гордост, която й е останала.
Никол се затича през градината, влезе в кухнята и закуси. Маги напразно надумваше, че мистър Клейтън ей сега щял да дойде, та да закусели заедно двамата. Никол се правеше, че не я чува.
След закуска отиде в пералнята и си взе парцали и четки за чистене. Прибра се вкъщи, свали роклята и навлече престилка от тъмносиньо калико. Спусна се като подгонена на долния етаж и започна да жули пода в утринната гостна. Работеше трескаво, очаквайки сякаш работата да й подскаже някакво решение.
Точно лъскаше спинета, когато устните на Клей докоснаха тила й. Тя трепна, като че някой я опари.
— Липсваше ми на закуска — каза той галено. — Нямаше да тръгна сутринта, ако жътвата не беше пред прага ни. — Очите му бяха тъмни и замечтани.
Никол пое дълбоко въздух. Ако остане тук, ще бъде с него всяка нощ… Всяка нощ, докато той дочака жената, която обича…
— Искам да поговорим.
Той моментално реагира на хладния й тон. Гърбът му се стегна, замечтаното, изкусително изражение на лицето му изчезна.
— Какво има? — Гласът му пое нейната интонация.
— Не мога да остана тук — каза тя глухо, опитвайки се да скрие болката си. — Бианка… — О, нямаше сили дори да спомене това име! — Бианка навярно скоро ще пристигне. Убедена съм, че ще хване първия кораб за Америка, щом получи твоето писмо и парите за пътуването.
— Никъде няма да вървиш. Ще стоиш тук. — Беше направо заповед.
— Като твоя любовница? — изфуча тя.
— Ти си моя съпруга. Не си забравила това, нали? След като непрекъснато ми повтаряш, че си била принудена на този брак.
— Да, твоя съпруга, за момента. Но докога? Дали ще твърдиш, че съм твоя съпруга, ако, да речем, ей в този миг на вратата застане твоята скъпа Бианка?
Клейтън не отговори.
— Искам да ми отговориш! Смятам, че ми го дължиш. Снощи ти ме напи нарочно. Добре знаеш как ми действа алкохолът и че именно той бе причината да не си спомням нищичко от онази нощ, когато ме спаси от кучетата.
— Да, зная как ти действа алкохолът. Но знаех също и това, че ти най-сетне трябва да проговориш. Други намерения не съм имал.
За миг тя извърне лице към него.
— Вярвам, че наистина това е била единствената ти цел. Но ето че аз се хвърлих на скута ти, молейки за твоите ласки.
— Не беше така, Никол. Все пак опитай се да си спомниш! — Той направи крачка към нея.
— Всичко помня! — Тя правеше усилие да се овладее. — Моля те, изслушай ме! Аз имам своята гордост, макар и понякога да ти се струва, че съвсем съм я изгубила. Искаш твърде много от мене. Не мога да остана в дома ти като твоя съпруга, като истинска съпруга, искам да кажа, след като зная, че един ден това ще има край. — Никол скри лице в ръцете си. — Твърде много неща в живота ми вече имаха край…