— Ужасно — каза Бианка и притвори прозрачните си клепачи. — Когато получих писмото ти, изпратено до баща ми, бях просто неутешима. Разбрах каква ужасна грешка е станала и просто взех първия кораб за насам. — Тя вдигна към него лице и му се усмихна пленително.
Всъщност, когато баща й показа писмото, Бианка се бе разкискала от все сърце на номера, който бе погодила на онази глупачка Никол. Ала два дни по-късно се получи писмо от някакви нейни далечни братовчеди, които живеели в Америка, недалеч от Клейтън Армстронг. Тези хора я поздравяваха с блестящия годеж! Изглежда смятаха, че знае за богатството му и дори си правеха устата за заем от новия им роднина. Бианка не даваше и пет пари за тези далечни братовчеди, но побесня, като разбра за Клейтън. Подлец! Да не и спомене нищичко за богатството си! Целият й гняв се пренесе върху Никол. Тази хитра никаквица сигурно е знаела, че Клей има пари и е побързала да се намести!
Бианка дори не дочете писмото и веднага заяви на баща си, че тръгва за Америка. Господин Мейлисън се засмя и каза, че нямал нищо против — нейна си работа, да си събере пари за път и да върви…
Сега Бианка се обърна към Никол, която стоеше до вратата. На устните й разцъфна любезна усмивка.
— Няма ли да седнеш с нас? — попита тя със сладък гласец. — Някаква твоя братовчедка идва да пита за тебе. Искали сте да отваряте магазин. Какви ли не ги наговори, как си продала някакви смарагди, била си работила нощем… Разбира се, не й повярвах нито дума. Но все пак погледнах в стаята ти. Просто исках да съм сигурна. — Бианка присви очи. — Едно прекосяване на океана е страшно скъпо, не е ли така? Но ти сигурно не знаеш тия работи. Само билетът ми за кораба излезе точно колкото едно съдружие в магазин за модни парцали.
Никол остана с вирната брадичка, изобщо не трепна. Няма да позволи на Бианка да забележи колко са я засегнали тези думи. Само неволно потърка връхчетата на пръстите си, припомняйки си болките от избодените до кръв ръце.
— Толкова е хубаво, че те виждам отново! — каза Клей. — Като сбъдната мечта! Не мога да повярвам, че отново седиш до мене…
— Отново? — попита Бианка.
И двете жени го гледаха смаяни. Бе просто невероятно с какъв поглед само той гледаше Бианка. Клей се заплете още повече:
— Искам да кажа… Защото толкова често съм си представял как седиш до мене… Та имам чувството, че вече си била тук и сега се завръща…. — Той посегна към купа със захаросани плодове. — Сигурно си гладна.
— Изобщо не съм гладна — Бианка не можеше да откъсне очи от блюдата, наредени на масата. — Имам чувството, че залъче не мога да сложа в устата си… Мисля си, защо ли не се откажа изобщо от яденето! — Бианка се засмя, като че бе направила много сполучлива шега. — О, Клейтън, знаеш ли къде ме бяха настанили на тази отвратителна фрегата? На долната палуба, заедно с моряците и говедата. Отвратително! Илюминаторът пропускаше вода, от тавана капеше. Дни наред съм била като в някакъв полутъмен сандък.
Клей потръпна.
— Затова ти бях осигурил каюта на пощенския кораб.
Бианка се извърна, колкото да хвърли унищожителен поглед към Никол и да просъска:
— За мене нямаше лукс като твоя… За храната да не говорим. Никол преглътна хапливата си забележка, че храната на фрегатата сигурно е била обилна, ако се съди по вида на Бианка.
— Дано кулинарното изкуство на Маги поне малко те възмезди — каза Клей и подаде поредния поднос.
Никол гледаше мълчаливо как Бианка лакомо надзърта из различните чинни на масата и си сипва грациозно съвсем по мъничко, само да опита, като врабченце… Познаваше този неин номер да прикрива апетита си, усъвършенстван от Бианка с години.
— Откъде имаш тази рокля? — запита Бианка докато сипваше бистър мед върху пудинга.
Никол усети как кръвта изби по бузите й. Още не можеше да забрави обвинението на Клей, че е откраднала платовете, купувани за Бианка.
— Има някои неща, по които трябва да поговорим — каза бързо Клей и така попречи на Никол да отговори. Той се канеше да продължи, но в този миг в стаята се втурна Маги.
— Чух, че е пристигнала гостенка с лодката! Ваша близка ли с госпожо Армстронг?
— Госпожо Армстронг — повтори Бианка и изгледа презрително Никол. — Това да не си ти?
— Да — каза Никол тихичко.
— Но какво става тук всъщност? — Гласът на Бианка стана писклив.
— Маги, би ли ни оставила сега? — помоли Клей.
Маги едва отлепи любопитните си очи от тази жена, дето бе накарала Роджър да излезе извън кожата си. Трябваха му четири халби бира, докато се поуспокои.
— Исках само да питам да внасям ли десерта. Имаме сиренки с бадеми, тортички с праскови и ябълки, крем с белтъци…