— Да, можете — отвърна Бианка енергично. От опит знаеше, че на слугите трябва да им се покаже от първия миг кой е господарят в къщата. — Бих искала вие и останалите прислужници да застанете в редица, за да получите моите указания. Отсега нататък ще искам от вас винаги, когато дойда в кухнята, да преустановите всякаква работа. Искам по-голямо уважение!
Шестимата присъстващи наистина преустановиха работа, зяпнали я като ударени от гръм.
— Чухте какво казах! — подвикна Бианка.
Бавно и неохотно хората застанаха до източната стена. Наредиха се всички, но Маги остана на мястото си.
— Коя сте вие всъщност, та се разпореждате? — запита глухо тя.
— Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви. Прислугата трябва да си знае мястото. Имам предвид прислугата, която държи да запази работата си — добави тя заплашително. Бианка се направи, че не забелязва враждебните погледи на Маги, а също и факта, че Маги не се беше изправила до останалите слуги. — Бих искала да поговоря с вас за храната, която ще се сервира в господарската къща. Според онова, което ни бе поднесено снощи, бих казала, че храната не е много изискана. Необходимо е да се сервират повече сосове. Но карамелизираното овнешко бе много вкусно. — Тя се усмихна чаровно, уверена, че една похвала ще окрили хората. — Но нямаше да е лошо, ако бяхте сервирали различни сосове към него.
— Сосове? — изви очи Маги. — Овнешкото бе глазирано е чиста захар. Да не искате да кажете да слагаме и захарен сироп към него!?
Бианка я изгледа с унищожителен поглед:
— Не съм искала мнението ви. Вие сте тук, за да изпълнявате нарежданията ми. Това е! А сега за закуската. Ще искам от вас да се сервира закуска в трапезарията точно в 11 часа. За мене кана шоколад, три части сметана и една част мляко. Към него ще искам само няколко тартички, от тези, които сервирахте снощи за десерт. Обедът да бъде сервиран в дванадесет и половина и…
— Искате да кажете — прекъсна я Маги безцеремонно, — че с тази дузина тартички ще можете да издържите цял час? — Тя развърза престилката си и я хвърли върху кухненската маса. — Искам аз да поговоря с Клей, да разбера що за птица сте! — Тя тръгна към вратата, като избута Бианка от пътя си.
— Аз съм господарката на тази плантация — заяви Бианка, като вирна глава. — Аз ви давам работа.
— Аз работя за Клей и съпругата му, а вие, слава тебе господи, не сте никаква.
— Безсрамно същество! Ще се погрижа Клейтън да ви изгони за тези думи!
— Аз мога да си ида и сама — каза Маги и тръгна към нивите. Намери Клей под навесите, където се сушеха дългите низи е тютюневи листа.
— Искам да поговоря с тебе! — каза възбудено тя.
През всичките тези години, през които Маги бе работила за семейство Армстронг, никой никога не бе имал и най-малък повод да бъде недоволен от нейната работа. Тя винаги говореше открито — каквото й бе на сърцето, това й бе на устата. Колко неща бяха направени в плантацията все по нейно настояване. Щом Маги предложеше нещо, то положително щеше да е полезно.
Клейтън правеше напразни опити да изчисти ръцете си от черната тютюнева смола.
— Какво те е ядосало чак толкова? Пак ли се запуши коминът?
— Този път е много по-лошо от онзи проклет комин. Коя е тази жена?
Клей я погледна недоумяващо.
— Пристига ми сутринта в кухнята и започва с това, че искала да й се подчиняваме. Закуската трябвало да й се сервира в трапезарията. Тя какво си въобразява? Вижте ни колко сме префинени, ние не можем да закусваме като всички останали в кухнята.
Клей хвърли гневно изцапаната кърпа, с която търкаше ръцете си.
— О, Маги! Била си в Англия и знаеш, че благородните люде там не ядат в кухнята. Та и у нас повечето плантатори не го правят! Струва ми се, че това не е чак толкова страшно. Може би за всички ни ще е по-добре, ако се понаучим на по-изискани маниери.
— Изискани маниери! — изкриви лице Маги. — Тази жена и изискани маниери! — Тя млъкна, пое въздух и продължи вече по-кротко: — Клей, слънчице, от дете те зная! Какви ги вършиш?! Женен си за най-сладкото същество на земята, а я остави да ти избяга. Отиде да живее чак отвъд реката. А сега довеждаш в къщата тази наперена финтифлюшка, само защото прилича дяволски на Бет… — Маги сложи ръка на рамото му. — Зная, че ги обичаше и двамата, но не можеш да ги върнеш.
Клей я гледаше гневно. С всеки миг лицето му ставаше все по-мрачно. Той извърна лице.
— Ти си гледай своите работи! И изпълни онова, което иска Бианка.
Той тръгна с високо вдигната глава, като че искаше да скрие под широкополата си шапка безкрайната болка в очите си.