В късен следобед Бианка се върна бясна от обиколката си на Ейръндел хол. Часове прекара из плантацията, разговаряше с работници, правеше предложения, даваше съвета, но никой не показа уважение и респект към нея. Надзирателят Андрес само се разсмя, когато му описа каляската, която иска. Каза нещо, че пътищата във Вирджиния само за каляска плачели, че половината от плантаторите изобщо нямали каляски, поне такава със златни ангелчета, дето да придържат покрива. Тук хората си се придвижвали повече по реката…
Е, трябва да се каже, че той престана да се хили, когато Бианка му връчи списъка с платовете, които трябва да купи за нея. Андрес се ококори и едва успя да прошепне:
— Искате розови копринени чаршафи с избродирани монограми?!
Тя го уведоми назидателно, че изисканите хора в Англия само в такива чаршафи спят, като изобщо пропусна край ушите си забележката му, че тука не е Англия.
И навсякъде й навираха името на Никол. Госпожа Никол помагала в градината… Бианка сбърчи нос. Ами да помага! Никол бе само слугиня на Бианка, а не дама, чийто прадядо е дружал с барони, като Бианкиния.
До гуша й дойде да й повтарят под път и над път името на Никол. Вбесяваше я най-много това, че хората продължаваха да смятат Никол за господарката на плантацията.
Бианка отиде до пристана, където бе завързана гребната лодка. Ще прекоси реката и ще каже на Никол какво мисли за нея!..
Роджър я прекара през реката. За кратко време Бианка успя да му каже, че е безочлив селяндур, а той просто й заяви, че изобщо не иска и да я знае.
Бианка изкачи дървените стъпала към брега и стръмната пътека, която водеше до малката постройка. Горната половина на холандската врата бе отворена и тя видя някаква едра жена, приведена над огромно огнище. Без да почука, Бианка натисна дръжката и влезе.
— Къде е Никол? — попита тя високо.
Джени се изправи и погледна русата дама. Никол се бе върнала рано-рано от вечерята с Клей и единственото, което Джени можа да изкопчи от нея бе, че е пристигнала Бианка. Не каза нито дума повече, но лицето и очите й разказаха всичко останало. Днес Никол си бе подхванала дневната работа както обикновено, но Джени долавяше, че нещата не са наред.
— Не желаете ли да влезете? — попита Джени, въпреки че гостенката бе вече в средата на помещението. — Вие сигурно сте Бианка. Точно правех чая. Ще желаете ли чаша чай?
Бианка се огледа с нескрито отвращение. Не видя нищо приятно, на което да спре погледа си. — Варосаните стени, тежките греди на тавана, чекръка до огнището… Противно място! Тя избърса с пръсти стола, преди да седне.
— Предпочитам да извикате Никол. Кажете й, че съм тука и не мога да я чакам цял ден.
Джени сложи бавно, много бавно чайника на масата. Ето я, значи, красивата Бианка, по която Клей си е изгубил ума. Видя пред себе си жена с безцветно лице и тяло, което заплашваше да прелее като бухнало тесто всеки момент.
— Никол е много заета — каза Джени. — Ще дойде, щом като има възможност.
— Наслушах се на безочливи приказки! Предупреждавам ви! Ако вие не…
— Какво ако не, госпожичке? Първо, знайте, че аз работя при Никол, а не при Клей!..
Е, не беше съвсем така, но какво пък!
— И второ…
— Джени? — обади се Никол още пред вратата и влезе. — Имаме гостенка, а един гост е винаги добре дошъл! Искате ли да хапнете нещо, Бианка? Имаме още няколко топли гевречета от закуската.
Бианка не отговори, но Джени злобно промърмори нещо в смисъл, че имало за излапване и много брашно в сандъците…
Бианка пиеше бавно чая си и си отхапваше с видимо неудоволствие от меките топли кифлички, като че ли някой я караше да яде насила.
— Значи тук живееш. Не е кой знае какво, нали? Клей явно ти е разрешил да останеш в плантацията. Така поне ще можеш да си полезна с нещо. В кухнята ли работиш?
Никол сложи предупредително ръка на рамото на Джени.
— Напуснах Ейръндел хол по свое желание. Исках да изкарвам сама прехраната си. И понеже познавам мелничарския занаят, господин Армстронг бе така любезен да ми припише тази къща.
— Да ти я припише? — ахна Бианка. — Да не искаш да кажеш, че воденицата е негова и той просто ти я е оставил? След всичко онова, което ти ни причини, на него, а и на мене?!
— Я кажете да чуем какво му е причинила? — намеси се войнствено Джени. — За цялата тази работа тя няма вина!
— Няма, така ли? — подсмихна се ехидно Бианка. — Я по-добре си признай как разбра, че Клейтън е богаташ?
— Не разбирам какво искате да кажете.
— Я виж ти! А защо сама се набута да те отвлекат? И си успяла да подлъжеш капитана да те венчае за собствения ми годеник! Предложи му хилавото си тяло, предполагам. Знае се как си пробиват път жени като тебе…