— Недей, Джени! — извика Никол и се обърна светкавично към Бианка. — Мисля, че ще е най-добре да си вървите.
Бианка се надигна с лека усмивка.
— Исках само да те предупредя. Ейръндел хол е мой. Плантацията Армстронг е моя. И няма да позволя да ми се пречкаш. Взела си вече предостатъчно от онова, което ми принадлежи и нямам никакви намерения да ти дам нито троха повече! Така че стой настрана от моята собственост!
— А как стоят нещата с Клей? — запита Никол тихо. — И той ли е ваша собственост?
Бианка нацупи устни, а след това се засмя самодоволно.
— Да, точно така стоят нещата! Да, той също ми принадлежи. Бих предпочела да имам парите му без него, но това е невъзможно. Но ще ти кажа само едно: дори и да можех да се отърва от него, пак щях да направя така, че да не го дам на тебе! Предпочитам да умра, отколкото да ти отстъпя нещо, което е само мое! — Бианка цялата разцъфна в усмивка. — Пукаш се, нали, като виждаш с какви очи ме гледа. Ей така го държа! — И тя разпери длан и стисна пръсти в юмрук.
Все още усмихната, Бианка напусна къщата, без да затвори вратата след себе си.
Джени се отпусна на един стол до масата. Имаше чувството, че са и въртели между воденичните камъни.
— Значи това е ангелчето, което трябваше да отвлечем за Клей от Англия? — Тя бавно поклати глава. — Да им се чудиш на мъжете, имат ли ум, нямат ли…
Никол все още гледаше в отворената врата. Би се примирила с поражението си, ако беше загубила от жена, която обича Клей. Но й беше болно да го вижда с Бианка. Рано или късно той щеше да осъзнае какво представлява и тогава ще настъпи истинска трагедия.
В стаята нахлуха с индиански викове близнаците.
— Коя беше тази тлъста дама? — попита Алекс.
— Алекс — скара му се Никол — не се говори така! — Но строгостта й рухна пред веселия смях на Джени и Никол едва прикри усмивката си. — Да, Алекс, не бива да наричаш една дама тлъста.
— Дори и когато е тлъста, така ли?
Джени се разкудкудяка толкова гръмко, че Никол реши да не обсъждат повече килограмите на Бианка.
— Тя е гостенка на чичо Клей — каза тя.
Близнаците размениха съзаклятнически погледи, обърнаха се на пета и излетяха отново навън.
— Какво ли са наумили тия деца? — почуди се Джени.
— Може би искаха да бъдат представени. Откакто Елън Бейкъс ги научи да се запознават и да се държат като възпитани хора, не пропускат възможността да се кланят и подклякват.
Джени и Никол размениха погледи и мълчаливо излязоха от къщата — не искаха близнаците да досаждат на Бианка.
Стигнаха до реката точно навреме, за да видят как Алекс прави вежлив поклон пред Бианка. Бяха застанали на края на малкия кей. Бианка бе явно приятно изненадана от вежливостта на близнаците, макар че личицата им, пък и дрехите им бяха доста мръсни. Манди бе застанала до брат си с горда усмивка.
Изведнъж Алекс изгуби равновесие, политна и за да не падне от кея, се пресегна и хвана за най-близкия предмет, който можеше да му даде опора — роклята на Бианка. Платът изпращя и роклята се отпра по шева на високата талия.
— Проклето малко животно! — изписка Бианка и преди някой да се усети, зашлеви яко момчето по лицето.
Малкият я пусна и размаха ръце в напразни усилия да се задържи на ръба на мостика, но политна и плесна по гръб във водата. Никол не разбра как нагази до колене във водата, но малкият изплува и се ухили на ужасения й вид. След това спокойно заплува като кученце към брега.
— Чичо Клей каза, че никога не бива да се плува с обувки — каза Алекс и седна на брега да развързва връзките на обувките си. Той кимна на Никол, която все още стоеше като вцепенена във водата.
Най-сетне Никол се усмихна и излезе на сухо. Сърцето й все още биеше лудо от картината на потъващото във водата дете.
Докато Джени и Никол се занимаваха с Алекс, Манди погледна намръщено едрата жена до себе си. Тази дебелана удари брат й! Тази проклета дебелана! Детето се засили, с всички сили блъсна Бианка с тялото си и бързо отскочи назад.
Викът на Бианка накара всички да се обърнат към нея. Тя падна тежко и бавно, като пълен чувал. Изглеждаше напълно безпомощна, като че нямаше никаква съпротивителна сила. Пълничките й ръце се вкопчваха отчаяно в празното, търсейки някаква опора. Когато плясна във водата, вдигна цял фонтан. Мокра от пръските, Манди погледна брат си триумфиращо. Джени отново избухна в своя кудкудячещ смях.