— Престанете! — извика Никол, но гласът й се удави в дивите крясъци на близнаците. Тя бързо мина от другата страна на кея, а децата я последваха пощурели от радост.
Бианка се надигна бавно — водата стигаше едва над коленете й, чудно как бе успяла да потъне цялата. Русата й коса висеше на тънки кичури около лицето й — нищо не бе останало от къдриците, така изкусно навитi от гореща маша. Прогизналата тънка рокля бе полепнала по тялото й, все едно че бе гола. Сега Никол видя, че Бианка е напълняла много повече, отколкото й се бе сторило първоначално. По бедрата и ханша й се бяха образували саламчета.
— Защо казваш, че не е тлъста? — обади се Алекс гордо.
— Какво стърчите? Помогнете ми да изляза! — изкомандва Бианка. — Краката ми са затънали в тинята.
— По-добре да повикаме неколцина мъже — предложи Джени подигравателно. — Сами няма да можем да измъкнем този кит!
— Млъквай, моля те, Джени! — обади се Никол, отиде до гребната лодка и взе едно от веслата. — Ето, Бианка, хванете се здраво и ние с Джени ще ви изтеглим на брега. — А после тихичко добави към Джени: — Тя не понася мъже.
Джени хвана греблото с готовност:
— Мене ако ме питат, тази жена не понася преди всичко себе си.
Издърпаха сравнително лесно Бианка от тинята. Когато най-после застана на брега, от гората изникна Роджър — явно бе наблюдавал скрито сцената. В очите му проблясваха присмехулни искрици, докато помагаше на Бианка да се качи в лодката, за да я отведе на отсрещния бряг.
Девета глава
Клей се потеше и пъшкаше около огромния дънер. Точно успя най-сетне да прекара веригата през коренищата, когато забеляза самотния ездач, който препускаше към него. По-малко от час и слънцето ще залезе. Започнал бе работа призори, чувстваше се уморен, цялото тяло го болеше — не беше само от днеска, цяла седмица вече се изтрепваше от работа.
Той закачи здраво веригата към вратата, в която бе запрегнат огромния черен жребец. Копитата на коня се забиваха дълбоко в почвата, разхвърчаха се големи късове земя и чимове. Конят продължаваше да тегли, приклекнал от тежестта. Най-сетне пънът се разкърти и бавно поддаде.
Клей взе брадвата да изсече тънките коренища, които все още крепяха като въжета пъна, след това подвикна на коня да тегли още малко. Въздъхна с облекчение, откачи веригата и натири животното към отсрещния слог.
— Отлична работа! — обади се самотният ездач. — Истинско представление, все едно че си на театър във Филаделфия! Само дето краката на танцьорките там са по-хубави от твоите.
Клейтън вдигна очи ухилен:
— Уесли! Къде се губиш? Не съм те виждал цяла вечност. Какво става с тютюна ви?
Уес Станфорд слезе от седлото и се протегна. Беше по-нисък от Клей, но цялото му тяло излъчваше сила — и от широките плоски гърди, и от мускулестите бедра. Имаше гъста кестенява коса и тъмни очи, вечно засмени. Той само сви рамене:
— Нали го знаеш Травис! Мисли си, че целият свят се върти само около него. И си викам, нека пък да го оставя малко сам, та да видим как ще се оправи с беритбата.
— Да не сте се счепкали пак нещо?
Уесли се ухили:
— Травис е в състояние да започне да обяснява и на дявола как да си подреди пъкъла!
— Но да знаеш, че дяволът като нищо ще го послуша!
Двамата мъже се разсмяха. Дългогодишните съседи вече се бяха сприятелили. Сближиха се, защото и двамата бяха по-малките момчета в семейството. Клейтън винаги бе стоял в сянката на Джеймс, докато Уесли постоянно трябваше да се бори с Травис: не беше лесно да имаш такъв брат.
— Какво се пънеш сам с тия корени? Да не си го закъсал с хората си?
— Нещо много по-лошо — отвърна Клей, извади кърпа и избърса плувналото си в пот лице. — Закъсах го с жените.
— Охо! — засмя се Уес. — Тия проблеми най ги обичам. Хайде, разказвай! Донесъл съм нещо за пиене и имаме цяла нощ време.
Клейтън седна на земята, опрял гръб на едно дърво. Пое от Уес стомната с ръжена ракия и покани приятеля си да седне до него.
— Само като си помисля какво ми дойде до главата, не ми е ясно как издържам.
— Като имам предвид, че през онова сухо лято ти изгоряха три сайванта с тютюн и измряха кажи-речи половината ти говеда, това сега трябва да е къде-къде по-страшно — погледна го изучаващо Уесли.
— Онова нищо не беше. Тогава поне можех да си спя нощем.
— Господи! Я най-напред пийни една яка глътка н казвай къде те стяга чепикът.
Но Уес реши, че не било чак толкова лошо това, дето решил да отвлече Бианка и да я обвърже завинаги е моряшко венчило.
— И какво стана като пристигна?