— Тя изобщо не пристигна. По-право, не пристигна тогава с Джени и пощенския кораб.
— Ама нали каза, че си платил на капитана за бракосъчетанието’?
— Платих му. И той наистина си е свършил работата, но не с Бианка. Похитителите отвлекли друга жена…
Уес зяпна. Трябваше му малко време да се окопити.
— Искаш да кажеш, че отиваш да посрещнеш булката си и откриваш, че са те оженили за някаква, дето изобщо не си й виждал очите?
Клейтън кимна отчаяно и Уесли, все още опулен от изненада, надигна стомната.
— Откъде са я намерили тая вещица?
Клейтън поклати отрицателно глава, отпусна се назад, вперил очи в небето.
— Не, нежничка една. Французойка. С черна коса… И една уста — самото изкушение… Като я погледнеш, да се изпотиш и под ноктите; Само като прекоси стаята…
— Попреувеличаваш май, стига да не е някоя глупачка, искам да кажа.
— Нито едното, нито другото. Образована, интелигентна. Близнаците пощуряха по нея. Няма човек в плантацията, който да не я обожава.
Уесли пийна още една глътка.
— Е, и какво му е тогава на проблема? Така я описваш, че да не повярва човек. Какво й е дефектното?
— Чакай, чакай, не съм свършил още. — Клейтън потърси отново подкрепа в стомната с ракия. — Като разбрах, че са ме оженили за чужда жена, взех че писах на Бианка в Англия и й обясних всичко…
— Бианка е жената, за която фактически искаше да се жениш, така ли? Тя как го прие? Не ми се вярва да се е зарадвала много, че си се оженил за друга.
— Дълго време не се обади никаква, изкарахме доста време с Никол, която фактически ми е съпруга…
— Ама още не ти е жена, нали разбираш какво имам предвид?
— Точно така. Разбрахме се да анулираме брака, но е нужен свидетел, че е била накарана насила да се венчае. А единственият ни свидетел сега е с кораб на път за Англия.
— Ау-у! Излиза, че си бил принуден да правиш компания на една сладка, очарователна жена. Горкичкият! Животът ти трябва да е бил истински ад!
Клейтън не обърна внимание на подигравателната забележка на приятеля си.
— Постепенно започнах да разбирам какво бижу е Никол и реших да съм наясно с нея. Казах й, че ако Бианка реши, след като получи писмото ми, че не желае да има нищо общо с мене, ще си остана женен за Никол. Все пак Бианка имаше по-големи права, не е ли така?
— Да, мисля, че така е редно.
— И аз. Но Никол беше на друго мнение. Направи ми сцена. Не желаела да бъде утешителна награда… Да не ти казвам какво не наговори още. Излезе, че не била щастлива с мене. А през онази нощ… — Клейтън млъкна.
— Давай, давай! Това е най-хубавата история, която съм чувал!
— Тя спеше в стаята на Бет, а аз бях в Джеймсовата сгая. Чух я да крещи и веднага отидох при нея. Нещо я беше изплашило до смърт. Гледах да я успокоя. Налях й малко вино и я накарах да ми разкаже…
— Клейтън скри очи с ръка. — Прекарала е ужасни дни. Революцията. Родителите й загинали на гилотината, а тълпата изпепелила дома им. След това възстаналата паплач убила дядо й, пред прозореца и разнасяли главата му набодена на копие…
Уесли смръщи лице.
— Та какво след онази нощ?
«Важното е не какво стана след онази нощ — помисли си Клей. — Съществено е онова, което се случи през нея…»
Защото оттогава не намираше покой, стъмнеше ли се, тя отново бе в ръцете му, галеше я и я любеше, ден след ден, нощ след нощ…
— На следващия ден тя ме напусна — добави Клейтън глухо. Всъщност не ме напусна, а се изнесе на отвъдния бряг в старата мелница. Започна да работи и да не повярваш колко добре се справя.
— И сега ти искаш да си я върнеш обратно, това ли е? — Сега вече и Уес се замисли. — Но ти каза, че си го закъсал с жените, а не е една жена. Има ли и още нещо?
— Нещото е това, че Бианка пристигна в плантацията.
— Какво говориш?! А тя какво представлява?
Клей се затрудни с отговора. Бианка бе вече две седмици в дома му, но знаеше и сега за нея толкова, колкото при пристигането й. Тя или още спеше, когато той излизаше на работа сутрин, или вече спеше, когато се прибираше от работа. Веднъж Андрес му обърна внимание, че харчела много пари, но Клей бе отпъдил това оплакване само с едно махване с ръка. Все може да си позволи да купи няколко дрешки на жената, за която ще се ожени.
— Не мога да кажа какво представлява като жена. На времето в Англия се влюбих от пръв поглед в нея и смятам, че нищо не се е променило. Красива е, мила… Цялата свежест и доброта…
— Уж не знаеш какво представлява, а ми разказа сума ти работи за нея. Чакай сега! Нека да си изясня положението! Женен си за една чаровница, а едновременно с това си сгоден и влюбен в една не по-малко очарователна жена…