— Нещо такова — усмихна се смутено Клейтън. — Като те слушам сега, излиза, че съм в завидно положение.
— Виждал съм и по-тежки ситуации. Например положението на един самотен ерген като мене.
Клейтън изпръхтя. Трудно би могъл човек да си представи по-малко самотен ерген от Уесли, вечно заобиколен от рояк жени.
— Чуй сега какво бих направил аз на твое място — засмя се Уес и плесна Клейтън по коляното. — Запознаваш ме е тези две дамички и аз те отървавам от едната. А можеш, примерно, да си запазиш онази, която аз ти оставя, така че изобщо няма да се мъчиш да избираш. — Уесли явно виждаше само смешната страна на нещата, но Клей си остана сериозен и приятелят му изостави шеговития тон. — Хайде, Клей, съгласи се, че това ще е най-доброто решение.
— Зная ли — каза Клей. — Нещо напоследък съвсем се обърках и не мога да реша.
Уес се изправи и поразкърши.
— Тази Никол още ли е в мелницата? Смяташ ли, че ще е удобно да ида да я видя?
Клейтън присви очи.
— Сигурно. Тя живее там с Джени. Убеден съм, че ще те посрещне любезно. Вратата й е широко отворена за всеки гост.
Уесли изгледа приятеля си, обеща да намине по-късно на вечеря и да опита кулинарните чудесии на Маги, метна се на коня и тръгна Надолу към реката. Пусна коня да върви спокойно, искаше му се да поразмисли.
Какво му става на Клейтън? Като че бе разговарял с непознат човек. От деца бяха неразделни. Дойде холерата и отнесе родителите на Клей и бащата на Уесли. Майка му след това бързо си отиде от мъка. Общата трагедия сближи четирите момчета — Джеймс, Клей, Травис и Уесли още повече. Понякога не се виждаха със седмици, всеки погълнат от работата си из плантацията, но останеше ли им малко време, бързаха да наобиколят приятелите си.
Уесли се усмихна при спомена за една забава в Ейръндел хол, трябва да са били по на шестнадесет години с Клей… Бяха се хванали на бас, че всеки един от тях ще успее да завлече една от сладичките близначки на Кантънови из шубраците… Дори не беше трудно, ама изведнъж изникна Травис, спипа момчетата за яките и ги метна без всякакво усилие в шадравана…
Какво ли стана с близначките Кантънови?
Клей, какъвто го знаеше от по-рано, би се смял на новоизникналата ситуация с двете жени в дома му. Направо би грабнал онази, които му харесва и я би отнесъл в спалнята си. Да, Уесли познаваше мъжа, който бе организирал цяло отвличане на една английска дама. Но този човек днеска, дето едва не се боеше да се прибере в собствената си къща, му беше абсолютно непознат.
Уес слезе от коня под едно дърво до реката и го разседла. Него ако го питаха, има нещо гнило в цялата тази работа с французойката. Клей бе споменал, че работела при Бианка като прислужница. Сигурно се е наместила да я отвлекат вместо Бианка, за да докопа този богат американец. Няма начин да не изнудва сега Клей, кой знае какво прави само и само да запази мястото си на негова съпруга… Ето, че бе успяла да му отмъкне мелницата, а знае ли и колко други работи…
А Бианка? Уесли изпитваше огромно съжаление към това момиче. Да пристигнеш в Америка и да завариш собствения си годеник с чужда жена до него…
Уесли върза коня си на дървото, скочи в лодката и загреба към отсрещния бряг. В мелницата се чувстваше като у дома си, колко обичаше да се крие тук в ония години… Той се усмихна, като зърна близнаците, клекнали до брега, вперили любопитни очи в една огромна жаба.
— Хей, какво правите вие двамката? — подвикна той заплашително.
Децата подскочиха едновременно, озърнаха се и се засмяха нагоре към него, като го познаха.
— Чичо Уес! — зацвърчаха те и се закатериха нагоре по склона, за да се гушнат в разперените му за прегръдка ръце.
Уес прихвана и двамата около кръста и ги завъртя в кръг, докато те се кискаха доволно.
— Хей, мъчно ли ви беше за мене?
— О, да — отвърна Манди засмяна. — Чичо Клей никакъв не се мярка. Но Никол е тук.
— О, Никол? — запита Уес. — Вие май сте я харесали, така ли?
— Много е сладичка — отвърна Алекс важно. — Беше женена за чичо Клей, но не съм сигурен дали все още му е жена.
— Разбира се, че още са женени — обади се наставнически Манди. — Тя ще си остане завинаги омъжена за чичо Клей.
Уес пусна децата на земята.
— Тя вкъщи ли е?
— Мисля, че да. Но понякога е и в мелницата.
Уес ги погали по главичките.
— Ето какво. Ние с вас ще се видим по-късно. Може заедно да се върнем с лодката, та да покараме. Уговорил съм се с чичо ви Клей да вечеряме заедно.
Близнаците се дръпнаха от него, като че ги беше парнал с коприва.