— Ние предпочитаме да останем тук — заяви важно Алекс. — Не е наложително да се връщаме с тебе у дома.
Преди да успее да ги попита още нещо, децата хукнаха към покрайнината на гората. Уес се запъти по стръмната пътека към къщата. Джени бе сама в приземния етаж, вглъбена в своя чекрък. Уес отвори тихичко вратата, приближи се на пръсти зад нея и я млясна шумно по врата.
Джени нито трепна, нито изрази някаква изненада.
— Радвам се да те видя, Уес — каза тя спокойно. — Какво щастие, че не си се пръкнал на този свят червенокож. Дори и по време на торнадо не би могъл да се промъкнеш някъде безшумно. Чух те още като разговаряше навън с близнаците. — Джени стана и го притисна към себе си.
Уесли я обхвана е ръце и я повдигна от пода.
— Май скоро, не си пазила диета за отслабване — каза той засмян.
— Аз не, но ти! Станал си кожа и кости. Сядай, ще ти приготвя нещо за хапване.
— Едно залъче само, канен съм на вечеря при Клей.
— Точно затова! — Джени напълни една паница с грах и шунка, приготви и огромна порция студено месо от раци и бутна към Уес купичка с разтопено масло. — Да, точно затова ще е най-добре да се наядеш тука. Маги е обявила война и кухнята й вече не е онова, което знаеш.
— Предполагам, че това има нещо общо с жените на Клей? — отвърна Уесли с пълна уста. Той хитро се усмихна на изумения поглед на Джени. — Срещнах Клей преди да мина реката, та ми разказа цялата история.
— Клей изобщо не знае цялата история. Май е напълно глух и сляп.
— Това пък какво значи? Лично на мене работата ми изглежда съвсем проста. От Клей се иска само да анулира брака си с тази Никол и ще е свободен да си се ожени за Бианка, жената, която обича. И всичко ще си тръгне по мед и масло.
Джени така се разгневи от тези приказки, че не можа да проговори. Тя стисна войнствено металния черпак, който все още държеше в ръката си и прасна Уес по главата.
— Хей! — рипна Уес и се хвана за косата, където потече вряла супа.
Джени моментално съжали за постъпката си. Съвсем не искаше да го удари. Грабна някаква кърпа, топна я в студена вода и започна да чисти супата от главата на Уес.
Докато Джени се суетеше около него и закриваше с тялото си вратата, в стаята влезе Никол. Джени понечи да се отмести, за да види Никол че имат гост, но после нещо се отказа. Уесли напразно надничаше любопитно иззад задника й.
— Джени — каза Никол — да знаеш къде са близнаците? Бяха тук допреди малко, но сега сякаш в земята потънаха. — Тя свали сламената шапка от главата си и я окачи на дървената закачалка до вратата. — Исках да ги позанимавам малко преди вечеря.
— О, ще си дойдат. А освен това си достатъчно уморена, за да започнеш да ги мъчиш с писане и четене.
Уесли разбра, че Джени нарочно го крие, но все пак му дава възможност да поразгледа Никол. Независимо от онова, което бе мислил за нея, ясно беше едно: не е възможно някога да е била слугиня. Движеше се с такова достойнство и грация, ясно личеше, че това момиче никога не е било зависимо от когото и да било. А и всичко онова, което Клей бе наговорил за хубостта й, беше направо недостатъчно. Уесли изпита непреодолимо желание да посипе рози в краката и, да я помоли коленопреклонно да напусне Клей и да тръгне с него…
— Клей изпрати днеска човек — каза Джени.
Никол замръзна на мястото си, с ръка на перилата на стълбището.
— Клей?
— Какво, не го ли помниш? — попита подигравателно Джени, докато наблюдаваше лицето на Уесли. — Пита дали ще вечеряш довечера с него.
— Не — каза Никол тихо. — Не мога. Въпреки че бих могла да им изпратя нещо за ядене… Маги напоследък нещо не искала да готви.
Джени изпръхтя.
— Не готви, защото не иска да хрантути онази жена. Много добре го знаеш.
Никол се обърна и поиска да каже нещо, но стисна устни. Джени явно бе нещо възбудена. Никол тръгна към нея.
— Здравейте! — каза Уес, отмести ръцете на Джени и се изправи. — Аз съм Уесли Станфорд.
— Господин Станфорд! — каза Никол вежливо и му подаде ръка. Хвърли на Джени сърдит поглед. Защо бе скрила този мъж от нея? — Не бихте ли желали да седнете? Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Не, благодаря ви. Джени вече се погрижи за мене.
— Извинете, ще ида да потърся близначетата — каза Джени и се измъкна навън, преди някой да каже и дума.
— Вие сте приятел на Джени? — попита Никол, докато пълнеше пръстената чаша с ябълково вино.
— По-скоро приятел на Клей. — Той разглеждаше лицето й. Отново погледът му бе привлечен от устата й, горната устна беше очарователна! — Израснали сме заедно или поне сме прекарали голяма част от младините си заедно.