— Разкажете ми нещо за това — каза тя е големи, жадни очи. — Какъв беше Клейтън като момче?
— Различен от сега — каза Уес, без да сваля очи от нея. «Тя го обича» — реши изведнъж той.
— Мисля, че сегашната ситуация доста го притеснява. — Никол стана и отиде до огнището зад гърба на Уес.
— Зная, че му е неприятно. Предполагам, че ви е разказал какво се случи… — Тя не изчака той да потвърди — Опитвам се всячески да го облекча, затова се преместих. Впрочем не, не е точно така. Може би това беше опит да облекча собственото си положение. Но той ще бъде отново щастлив, щом бракът ни бъде обявен за нищожен и бъде свободен да се ожени за Бианка.
— Бианка. Вие сте работели при нея в Англия, както разбрах.
— В известен смисъл. Много англичани бяха така любезни да ни приемат, след като бяхме принудени да бягаме от родината си.
— Но как се случи да отвлекат вас? Нали са търсели Бианка?
Никол поруменя, като си спомни онази сцена.
— Моля ви, мистър Станфорд, нека да говорим за вас.
Това поруменяване съвсем обърка Уесли. А и какво представляваше тази жена, която бе готова да изпрати нещо за вечеря на човека, когото обича, след като много добре знае, че той ще бъде с друга жена.
По-добре да изчака, да види и Бианка. Рано е да си съставя още мнение.
Един час по-късно Уесли Станфорд напусна неохотно ведрото спокойствие на малката къща, за да се отправи към Ейръндел хол.
Не му се тръгваше, но все пак го измъчваше любопитството час по-скоро да се запознае с другата. Щом Никол е на второ място в списъка на Клей, Бианка трябва да е същински ангел…
— Какво ще кажеш? — пресрещна го Клей още при оградата.
— Ще кажа това, че започвам да си мисля дали да не изпратя и аз няколко мъжища в Англия да ми отвлекат някое момиче. Ако имам късмет и наполовина колкото тебе, ще бъда най-щастливия смъртен.
— Още не си видял Бианка. Тя ни очаква вкъщи и изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.
Първият поглед към Бианка бе истински шок за Уесли. Като че ли видя пред себе си Бет, съпругата на Джеймс. Изведнъж се пренесе отново във времето, когато този дом бе изпълнен със смехове и обич. Бет притежаваше истинска дарба да накара всеки да се чувства тук като у дома си. Звучният й смях бликаше от всяко ъгълче. Нямаше бездомник на разстояние мили наоколо, който да не намери на масата й любезно гостоприемство.
Бет беше снажна и силна жена. Енергията й бе просто заразителна. Беше в състояние да работи цяла сутрин като роб из плантацията, да прекара целия следобед с Джеймс и Клей на лов из горите и след това — Уес съдеше за това по щастливото, вечно усмихнато лице на Джеймс — да се люби с него по цяла нощ. Цялата бе една постоянно открита прегръдка за децата, нежност и милувка. Уес имаше чувството, че тя е в състояние с едната ръка да прави бисквити, а с другата да държи прегърнати три деца.
За своя огромна изненада Уес усети, че очите му се навлажниха. Бет стоеше пред него, възкръснала отново.
— Мистър Станфорд — каза Бианка — няма ли да влезете?
Уесли се чувстваше като дръвник, а и съзнаваше, че точно така изглежда. Той премигна на няколко пъти, за да прогони сълзите си, и погледна безпомощно към Клей. Сега вече разбра на какъв огън се пече, горкият.
— Толкова рядко имаме гости — каза Бианка, като поведе двамата мъже към трапезарията. — Клейтън ми е обещал скоро да покани гости. Имам предвид щом тази неприятна ситуация се разчисти и аз стана истинската господарка на плантацията. Заповядайте, сядайте!
Уес стоеше все още като хипнотизиран, тази прилика с Бет го зашемети. Но гласът беше друг, а и движенията… Имаше трапчинка на лявата буза, каквато не бе забелязал у Бет. Той седна срещу домакинята, а Клей седна начело на масата, между тях двамата.
— Как ви харесва нашата страна? Много ли е различна от Англия?
— О, да — каза Бианка, поливайки съсредоточено печеното си със сос. — Америка е много по-примитивна… Нямате градове, нямате магазини, където човек да си пазарува… А и никакво общество. Просто ужас!
Уес задържа сосиерата в ръката си, но не си сипа. С най-нехаен тон младата жена бе обадила страната и нейните хора, но като че изобщо не забеляза своята нетактичност. Беше навела глава над чинията си и опитваше соса.
— Господи! — не можа да се сдържи Уес. — Откога Маги сервира захарен сироп към свинското печено?
Клей само сви безучастно рамене. Цялото му внимание бе насочено към Бианка, която се хранеше.
— Кажете, госпожо Армстронг — започна Уесли и изведнъж млъкна. — Извинете, вие всъщност не сте госпожа Армстронг, все още не.