Никол неохотно насочи вниманието си към яденето, беше й приятно да седи в скута му.
— Приятелите ти ми харесват — каза тя с пълна уста. — Ще има ли и следобед конни състезания?
— Не — каза Клей. — И конете, и жокеите имат нужда от почивка. Обикновено гостите играят следобедкарти, шах или табла. Други пък се отправят на пътешествие, търсейки стаите си в този лабиринт, който Елън настоятелно нарича къща.
Никол продължи да яде известно време мълчаливо. След това вдигна очи към него.
— А ние?
Клей се усмихна така, че едното ъгълче на устните му се поизкриви.
— Мисля, че първо трябва да ти дам още няколко глътки ром и след това аз ще те питам.
Никол остана загледана в него, докато посягаше към чашата е пунш. След като отпи голяма глътка, тя сложи чашата на земята.
— Мисля, че аз… Май имам нужда да подремна. — И тя се прозя чак мъчително.
Клей свали жакета и го постла на тревата до себе си. След това я вдиша от коленете си и я остави да седне там. Целуна леко ъгълчето на устата й.
— Стой малко там… Ако трябва да прекося поляната пред къщата, не бих искал всички да видят до какво състояние си ме докарала.
Никол погледна издутината в кожените му панталони и се разкиска глупаво.
— Яж, малък дяволе! — каза Клей с престорена строгост. След няколко минути той взе от ръцете й полупълната чиния и я изправи па крака. Вдиша жакета си и го метна през рамо. — Елън! — провикна се той, когато наближиха къщата. — Коя стая е за нас?
— Североизточното крило, първи етаж, третата врата — отвърна Елън бързо.
— Какво става, Клей? Нещо си уморен? — подвикна някой шеговито. — Да се чуди човек как това, младоженците, толкова лесно се уморяват.
— Май че завиждаш, Хенри — засмя се Клей.
— Клей — каза Никол, след като влязоха в къщата. — Ти ме злепоставяш…
— Не миличка, тия погледи, дето ми ги хвърляш, те ме злепоставят! — Той я помъкна след себе си, докато налучкваше пътя из многобройните коридори.
Никол успя да забележи бегло някаква странна сбирщина от мебели и картини. Какво ли нямаше, като се започне от английски мебели от времето на Елизабет и се стигне до френско рококо и американски примитивизъм. Тя зърна картини, каквито биха могли да висят във Версай, а до тях толкова примитивни рисунки, като че ли детски.
Един господ знае как Клей успя да намери определената за тях стая. Той я внесе на ръце и с крак затвори вратата. Целуна я стръвно, като че ще я изяде. Бе хванал лицето й с две ръце и го изви така, че да дойде напряко на неговото.
Тя се остави в негова власт. Близостта му я опиваше повече от онзи ром. Тя усещаше топлата му кожа под памучната риза. Устните му бяха твърди и нежни, езикът му бе сладък. Бедрата му се притискаха към тялото й, властни и мамещи едновременно.
— Толкова дълго чаках този момент — прошепна той, заврял лице в шията й. Зъбите му си играеха с ухото й.
Никол го отблъсна от себе си. Когато той я погледна стреснат, тя бързо отиде в другия край на стаята, вдигна ръце и започна да вади фуркетите от косите си. Клей стоеше безмълвен и я наблюдаваше. Не помръдна от мястото си и когато тя се затрудни при опита да разкопчае копчетата на гърба на роклята си. Да бъде сам с нея и да я гледа. Толкова дълго бе жадувал за това…
Тя присви рамене напред и роклята се изхлузи. Отдолу имаше тънка риза от памучна батиста. Дълбоко изрязаното деколте бе избродирано с розови сърчица. Под гърдите ризата бе пристегната с розова сатенена панделка. Гърдите й се очертаваха под прозрачната батиста.
Бавно, много бавно тя развърза панделката и остави батистата да се свлече на пода. Погледът на Клейтън проследи материята, която се плъзгаше бавно, сантиметър по сантиметър от тялото й, от високите твърди гърди, надолу до тънката талия и малките стъпала. Когато погледна отново към лицето й, Никол протегна ръце към него. Една единствена крачка през стаята и той я взе в ръцете си и я отнесе на леглото. Остана изправен, все още взрян в нея. Слънчевата светлина се процеждаше през завесите, достатъчна, за да накара седефа на кожата й да блести.
Клей седна на леглото до нея и докосна нежно, с цяла длан кожата й. Беше гладка и топла — толкова приятна на пипане, колкото и за гледане.
— Клей! — прошепна Никол и той й се усмихна.
Наведе се и целуна врата й, мястото, където пулсираше вената под гърлото й, след това устните му се плъзнаха надолу към гърдите й и към твърдите им розови зърна.